Село Българи

География

Село Българи се намира в източната част на планината Странджа. Разположено върху плоския гръб на планинско било, заобиколено от дълбоки долини, от селото се открива прекрасна гледка към нагънатите заоблени хребети на Странджа. Околностите на селото са заети от вековни гори с подлес от зеленика.

История

Според проф. Божидар Димитров, жителите му са преки наследници на прабългарски войници, заселени от първите ханове за охрана на южната българо-византийската граница. Предполага се, че името произлиза от прабългарското племе „ургари“, на което била поверена тази задача.
В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. – една година след завладяването на Константинопол. Впоследствие през втората половина на 17 век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало.

Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана от Джеймс Уайд в Лондон през 1829 г. и на картата на генерал Александър Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война.

От Българи има участници в Гръцкото въстание от 1821 г. Според документи Българи и Мързево (Кондолово) дават четири жертви след потушаване на бунта за освобождение на Гърция. След Руско-турската война от 1828-1829 година жители на Българи се изселват в Южна Русия. След две години една част от тях се връщат.

След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в Кюприя (днес Приморско).

Към края на ХІХ век селото остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Традиционният консерватизъм на населението способства за съхранение на българския му характер в една враждебна гръкоезична среда.

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Вургари силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени.
Селото влиза в границите на България след Балканската война в 1913 година.

В миналото Българи е било типично колибарско село. Под това понятие в Странджа разбират селата, които освен къщи в селото имат и колиби из горите, групирани по 4—5 в отделни местности, където се намират нивите на стопаните. Колибарските семейства до късна есен прекарвали на колибата, копаели, жънели, вършеели, отглеждат добитък и се прибирали в селото само за зимуване. Колибите на българци били пръснати по чукарите из цялото землище, в местностите — Припур, Шумакът, Питарево, Студеньет врис, Ялоньето, Кабурич, Грудево.

Българи е било център на община, към която са се отнасяли Лисово (Изгрев), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През двадесетте години жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб”. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. – 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи. Сега има 182 жители.

Името му остава Вулгари (вариант Вургари, на гръцки българи) до 1934 година.

Ето какво пише на табела в селото:

Странджанското село Българи има 150 къщи. В миналото те са били дървени и „земълни“, т.е. на самата земя без под, други са били с „дам“ (обор) отдолу и с под.Преди 200 години селото е било в местността „Припор“ по поречието на река Велека. Влагата, върлуващите епидемии и честите набези на пирати е принудило населението да потърси по-закътано, по-високо „проветриво и оцедило“ място. Заселвания отвън не са запомнени. Първото значително изселване от Българи е след подписването на Одринския мир (1829 г.), когато заедно с изтеглянето на руските войски, част от селото заминава с тях.

След подписването на Берлинския договор, когато Хасекията отново преминала в пределите на Турция, изплашените българи се изселват в свободна България. След Първата световна война населението се увеличило, но поради липса на препитание няколко семейства напускат и поставят началото на село Изгрев (Лисово). Като типично колибарско село хората са се прибирали по домовете си само през зимата. В село Българи е запазено нестинарството. В селското землище се намират развалини от Кале и крепостта „Градище“, в които населението се криело по време на пиратските нападения.

През 2004 г. започва проучване на Странджа. Тук е открита крепост с базилика, чийто стени стъпват върху по-ранен културен пласт (вероятно светилище от Римската епоха). Предполага се, че намерените находки са от края на V началото на ІV в., т.е. от времето на император Анастасий (491-518). Извън западната стена се намира некропол, състоящ се от около 20 могили. В една от тях има находки от същата епоха. В местността „Шумака“ е проучен култов тракийски комплекс от ритуални ями, отнасящи се от края на ІV-V в.пр.Христа. Такъв комплекс в този район се открива за първи път в света.

Исторически и културни забележителности

В землището на селото в местността Калдъръма има запазена отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 м. Направлението е от морето към Малко Търново.

Северно от селото в местността Градището се намира тракийска и късноантична крепост. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. На около 2 км северозападно от селото в местностите Рупите и Скуриите се откриват останки от металургична дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата Силкосия (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 км югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата“, с диаметър 35 м. се намира в местността Шумяка (южно от Българи).

На изток от с. Българи е най-старият български резерват “Силкосия”, а на 7 км североизточно се намира защитената местност “Марина река”, в миналото част от “Силкосия”.

Това малко селце, на 17 км западно от Царево, е единственото в Странджа със статут на фолклорен резерват. В село Българи обичаят нестинарство е запазен в автентичния си вид. От тук е и последната „истинска“ нестинарка – баба Злата, след смъртта на която обичаят замира за дълги години. Днес този уникален по своята същност зрелищен обред е възроден и може да се наблюдава на празника на с. Българи на 3 и 4 юни. Тогава жителите на селото почитат светците Константин и Елена, които са патрон и на църквата в селото. Тя е строена след Преображенското въстание като понастоящем има статут на паметник на културата във връзка с обичая нестинарство.