В началото на деветдесетте години на 20 век учени стигат до заключението, че способността на Черно море да се възстановява от замърсяването, причинено от хората, е близо до критичната си граница. Ако тя бъде премината, може да настъпят необратими промени, които да преобразят живота на целия регион и милионите хора, които живеят в него.

Ето защо на 31 октомври 1996 год. шестте държави, граничещи с Черно море – България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция, подписват Стратегическият план за действие за възстановяване и опазване на Черно море. От тогава този ден е прието да се отбелязва като Международен ден на Черно море.

Стратегическият план е разработен въз основа на подписаните по-рано Букурещка конвенция и Одеска декларация и предвижда близо 60 конкретни стъпки, които да помогнат за опазването на Черно море от замърсяване. За постигане на поставените в стратегията цели е създадена международна Черноморска комисия, включваща специалисти по околна среда от шестте държави, като тази комисия разполага и с регионални центрове.

След критичния период от началото на 90-те години на миналия век учените отбелязват някои признаци на подобрение и възстановяване. Въпреки това те предупреждават, че екосистемата на Черно море си остава силно уязвима на въздействия като замърсяване, свръхулов на риба и неустойчиво развитие на крайбрежието.

Векове наред хората са черпили от ресурсите на морето и то се е грижело за тях. Сега е техен ред да се погрижат за него.