В земеделски земи, които през последните години са били със сменено предназначение, ще може да се строи, ако собственикът на земята подаде искане пред съответната комисия. Удължава се и срокът, в който ще може да се иска разрешение за строеж върху ниви по Черноморието и в райони, в които има повишен интерес за застрояване.
Това позволяват изменения в Закона за опазване на земеделските земи, приети без дебати от депутатите на второ четене на 24 януари. Промените обаче бяха прокарани чрез преходните и заключителни разпоредби на съвсем друг закон – за посевния и посадъчния материал, но на фона на протестите за втора кабинка на Банско останаха на заден план.
Според одобрените текстове на собствениците на земя със сменен статут, които още не са я застроили, се разрешава да поискат потвърждаване на решението, като внесат заявление до местните земеделски комисии. Към документите трябва да се приложи още документ за собственост или учредено право на строеж, актуална екооценка на инвестиционното намерение, както и влязъл в сила подробен устройствен план. Решението ще губи правното си действие, ако в тригодишен срок собственикът не поиска издаване на разрешение за строеж или ако до шест години не го започне.
Собствениците на земи, които преди са платили такса за смяната на предназначението, няма да плащат отново, ако тя съвпада с актуалната тарифа. В останалите случаи те ще доплащат или ще им се връщат пари. Земеделските комисии ще са длъжни в срок до един месец да препотвърдят или да отхвърлят искането.
По-рано през годината Народното събрание отхвърли скандално предложение на депутата от НФСБ Йордан Апостолов, целящо да даде зелена светлина на застрояването на земеделски земи. Ако то бе прието, веднъж сменила статута си, земята нямаше да става отново земеделска след изтичане на законовия срок, а собственикът щеше да разполага с колкото пожелае време да реализира инвестиционното си намерение или да продаде земята с вече поскъпнала цена. В последствие текстовете бяха върнати и видоизменени, но възможността за строителство в земеделски земи остана заложена и в новите.
Още през май 2017 г. ГЕРБ и „Обединени патриоти“ внесоха общ законопроект, който предвиждаше „отсрочка“ от три години след изтичането на 6-годишния срок за строеж. Още тогава се появиха съмнения, че управляващите правят опити да узаконят заменките по морето, направени по времето на тройната коалиция. Стана ясно, че до пролетта на 2012 г. са одобрени над 13 800 заявления за промяна на предназначението на ниви. 1817 от тях, или всяко шесто, попадат в т.нар. зона Б на Черноморското крайбрежие – зона от 2 км, граничеща с плажовете, в която строителството е възможно при определени показатели. След заплахи за протести от страна на екоорганизации ГЕРБ и патриотите оттеглиха законопроекта си.
С новите промени обаче бетонирането на Черноморието вече не е антиутопия, а съвсем възможен сценарий.
Оставете коментар