Използвана е информация от книгата „Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия“ с автор Стоян Райчевски. Снимки: Матей Георгиев и община Царево.
Кукерине, дупльо,
бабата ти търти,
оди та я търси
на четири къщи!
Тури ѝ кол,
да не стане вол,
тури и клечка
да не стане мечка.
Така звучат традиционните за Странджа напеви, които се изпълняват по време на един от най-колоритните и забавни празници в района – Кукеровден. Той се отбелязва в понеделника след Сирната неделя, т.е. на другия ден след Сирни Заговезни. Точната дата варира според населеното място, а в наши дни може да се премести и с цел да привлече повече участници и публика.
За разлика от други области на България, например Пернишко, Кукеровден в Странджа не е свързан с големи кукерски шествия и страховити маски, плашещи злото. Тук кукерът е само един – така нареченият бял кукер, който е облечен в кожи, с открито лице, почернено със сажди. Останалите участници в празника изиграват различни театрални персонажи – цар, баба, булка, младоженец, поп, мечка и т.н. Интересен факт е, че английският антрополог Доукинс, който наблюдава празника в края на XIX век в Южна Странджа, вижда в обичая оцелели през вековете обредни сцени от дионисиевите мистерии, дали началото на театъра в модерна Европа.
Обредите на Кукеровден в Странджа наистина имат карнавален, комедиен, сатиричен характер – това е ден през годината, в който всеки може да прояви фантазия, да се подиграе с другия, да прави поразии, без да бъде наказан. Кукеровден е преходно време, в което обичайните закони не важат и всеки може да прави каквото си иска. Обредността е изключително богата, като голяма част от ритуалите в различните села силно наподобяват един друг, но навсякъде празникът започва от обличането на кукера.
Според записките на българския историк и етнограф Стоян Райчевски обличането се случва на някое тайно място, обикновено обор, плевня, изоставена постройка. Кукерът е някой „едър мъж, подвижен и шегаджия“. Обличат го в кожи, надяват му гугла, накичват го със звънци с различна големина и атрибути от сексуално естество, както и с голям прът с парцал отгоре, който кукерът носи в ръка по време на целия обред. Следва обличането на кукерската свита, както и избирането на цар, който ръководи церемонията.
Обичаят започва от мястото, където обличат кукера, като най-напред излиза свитата му, или така наречените „тифковци“. Шествието повежда царят, следван от царицата си, слугите си и стражите си (харачарите). Когато се наближи първата къща, той взема от дисагите на слугите жито и го хвърля по нея с думите: „Колкото трева и кал претъпкахме, все е за късмет“. После налива вино и го дава на стопанката да пие, а тя пуска своята лепта в бакъреното тасче, което той носи, и казва колко храна ще даде. През това време пред къщата се играе кукерско хоро, а шегаджии могат да „откраднат“ бабата и да я скрият. Ако това стане, те пеят:
Кукере ле, дърти,
бабата ти търти.
поди да я свърти,
да те закърпи!
Когато чуе песничката, кукерът надава сигнал за тревога и всички тифковци се пръскат да търсят бабата. През това време някои селяни хващат кукера и го събарят на земята. Тифковците му се притичват на помощ и започва бой. Който където хване кукера, го „кукеросва“, т.е. прескача го. Той самият може да „кукеросва“ жени, особени бездетни, или деца, като дори съществува поверие, че ако ялова жена докосне кукерския атрибут, ще се излекува от бездетството си.
От къща на къща и с много шеги свитата обикаля цялото село и спира на селския или църковния площад, където се внася едно рало с рула (парче от дървена греда) за хомот. Тифковците се хващат за него, а кукерът държи ралото и прави няколко обредни бразди около църквата. На втората взима жито от дисагите си и сее. Произнасят се благословии за берекет, евтиния, здраве, да няма болести по животните и високи данъци. След втората бразда връзват кукера за ралото и той, така вързан, сяда на един стол. Появява се царицата, която е пременена и носи голяма софра с хляб, кокошка, сирене и вино. Кукерът се прекръства и започва да се храни, като вдига наздравици. В същото време царицата внезапно грабва софрата и застава настрана, впрегнатите тифковци и харачари повличат ралото, а с ралото и вързания за него кукер, който става „вляк“, с който се завлича при сеитба хвърленото в угарите жито. После отвързват кукера и правят голямо хоро. Това хоро води кукерът, до него са наредени царят, царицата, бабата, тифковците, харачарите, момите и всички селяни и селянки. В най-буйната част на хорото гръмва пушка и кукерът пада убит, цялата му свита го заобикаля и започва да го оплаква. Най-силно ридае бабата. Няколко души започват с ножове да дерат кожите на кукера, но той става и за последен път разтърсва звънците си. С това Кукеровден в Странджа приключва.
Подобен е бил ритуалът в лозенградско, като след 1913 г. традицията се пренася в село Бродилово. Там обличат кукера в селската кръчма, като кукер може да стане всеки, който пожелае, стига да не е бездетен. Дрехата на кукера е съшита от седем кожи – по една за ръцете и краката, две за тялото и една за главата. Лицето остава открито, като го намазват със сажди, а на кръста си носи хлопки и звънци. Кукерът носи прът с парцал на края, потопен в кал или картан, с който удря вратите на къщите за здраве. Между краката му виси парче кожа, прикриващо голям дървен фалос, който от време на време кукерът показва на публиката или с който демонстративно поваля бабата на земята.
Бабата отново е част от свитата му – това е мъж, който задължително има свои деца. Облича се отделно пак в кръчма или плевня, носи женски дрехи, забраден е, с почернено лице и начервени бузи. Носи кошничка с коноп и вретено, обичайни за жените в миналото, като всеки гледа да издебне бабата и да пусне в кошничката ѝ запалена клечка или въглен. Целта е да се подпали прелото и публиката да се забавлява с усилията на бабата да го изгаси.
В свитата на кукера отново има цар, обикновено женен мъж с живи и здрави деца, който е добър земеделец. Той придружава кукера по къщите и пръска жито около тях, като нарежда: „Да сте живи, да сте здрави! Да се родят деца, да се навъди добитък: овце, кози, крави!“ Стопанинът на къщата благодари, отвръща на благословията и дава предварително подготвен подарък. Щом като кукерът и царят подминат къщата, се появяват арапите – деца на кукера и бабата, обикновено ергени. Лицата им не са почернени, а в ръцете си държат дрянови тояги, с които пазят „родителите“ си от еничарите – друг персонаж в свитата. Еничарите носят саби и дебнат шествието, за да съборят кукера в някоя локва или да откраднат бабата, за да искат откуп. Ако това се случи, всички, включително публиката, подемат вече познатата песен (или по-скоро колективно викане): „Кукерине дърти, баба ти търти…“ Викането продължава, докато арапите не успеят да освободят кукерската баба и да я върнат при кукера. Обикновено това става, след като платят откуп. Отново в обреда присъства рало, в което се впрягат и арапите, и еничарите, и с което кукерът ритуално оре, а царят нарича благословии: „От хиляда едно да се роди (обратно на нормалното наричане при сеитбата, когато сеячът казва „от едно хиляда да се роди“). Богата жътва, богат харман. Да има за деца, за внуци и правнуци!“
След сеитбата отново се носи стол, на който кукерът сяда. Поднасят му се пържени яйца. Внезапно гръмва пушка и той пада мъртъв. Всички започват да го оплакват, като най-силно плаче бабата. Децата я питат, а тя им отговаря:
– Майко ма, главата му умря ли?
– Ами умря я.
– Ми ногите му умряха ли?
– Ми умряха я.
– Ми ръките му умряха ли?
– Ми умряха я.
– Ми инструментът му умря ли?
– Ми умря я. Нели майка за това плаче.
При всеки отговор бабата повдига с ръка съответната част от тялото на кукера, за да потвърди верността на казаното от нея. Когато посегне към кукерския инструмент след последния въпрос и го докосне, за да го повдигне със същата цел, кукерът изведнъж оживява, скача и започва отново да играе за всеобща радост на бабата и на техните деца.
Финалът е обредното раждане, разигравано от бабата. В село Костѝ например тя се качва на черница и започва да имитира родилни болки. Кукерът търси стара жена да ѝ бае, а баячката взима парче керемида, слага на него въглен и кара хората да плюят върху него, защото родилката била урочасана. Керемидата се поставя до дървото, а баячката носи дървено корито, което поставя под бабата. Бабата пуска в него предварително скрито кученце, което изскимтява при падането (бебето проплаква) и побягва. Всички извикват радостно: „Роди се дятето!“ След това бабата слиза от дървото и се прибира. Кукерът се съблича и разхвърля кожите си на всички страни, за да ги разнесат кучетата.
Ритуалите за Кукеровден в Странджа съществуват в най-различни варианти, като повечето от тях са доста сходни помежду си. Разбира се, съществуват и уникални такива, като „убиването на дявола“ в село Индже Войвода (забит в центъра на площада прът с калпак на върха, около който всички тичат и заплашително размахват саби, докато го съборят), имитиране на белене на платно в селската река (нишките от платното се пускат по реката, а жените ги удрят с тояги и крещят силно неразпознаваеми думи), разиграването на кукерски съд в Белверен и Сливарово (в Белверен осъденият се връзва през кръста с въже, провисва се от дърво и се „беси“, а в Сливарово присъдата е „да го кукероса кукерът“, т.е. кукерът да удари провинилия се отзад със своя дървен фалос) и др. В обредите присъстват и много персонажи с епизодични роли, задължително в карикатурен вид, като например доктор (чиято чанта е пълна с кози и овчи барабонки, които се раздават като лекарство срещу заплащане, а слушалката за преслушване е направена от масур с голяма глава лук в единия край), бръснар (който бръсне, като сапунисва с четка от свинска четина и накрая пудри с пепел и брашно), фотограф (носи сандъче на четири крака с парче черен плат отпред като на старите апарати и със скрит вътре дървен фалос, който показва на всеки, който иска да се снима), циганин, кръстник, а в ново време дори катаджия.
Оставете коментар