Да изследваш автентичната странджанска архитектура – интервю със сдружение „Мещра“

Винаги ни е впечатлявала традиционната странджанска архитектура. Дали защото намираме нещо хармонично в дървената обшивка на китните къщи по селата, дали защото ни се иска да живеем в свят, в който старите строителни практики са по-съхранени, дали защото все изпитваме тъга, когато видим някога красива стара къща, превърната в руини…

Уви, колкото и да харесваме автентичната странджанска архитектура, в един момент осъзнахме, че всъщност не знаем нищо за нея. И когато се поровихме от любопитство, открихме тях – младите архитекти от сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“, които са отдадени на това да изследват старите строителни техники, да издирват майстори занаятчии и да градят мостове между тях и младите хора.

Оказа се, че един от районите, които „мещрите“ изследват, е именно Странджа. Тази година се проведе и третото издание на тяхната работилница – „Срещи в Странджа“, където местни майстори демонстрират знанията си на студенти по архитектура. Ето защо решихме да попитаме организаторите каква е равносметката от събитието, какво ги е довело в нашия живописен район, какво намират за най-впечатляващо в автентичната странджанска архитектура, както и други интересни въпроси. Отговарят ни арх. Ирина Аргирова, арх. Кубрат Милев и инж. Петя Груева. Разберете повече от самите тях в следващото интервю, създадено специално за Царево.Инфо. Приятно четене!

Скъпи „мещри“, разкажете ни първо малко повече за вашето сдружение. Как започнахте, какви са вашите идеи и цели? Има ли името на сдружението някакво специално значение?

Стартирахме през лятото на 2015 г. първоначално като неформална група ентусиасти, радетели за опазване на културното наследство и практически въвлечени покрай строителството с естествени материали. Всичко започна в архитектурния резерват с. Долен (Западни Родопи) по покана на наши приятели да се включим в подготовката на фестивала Transfiguration, преди който проведохме първата ни лятна работилница и привлякохме много млади хора и студенти по архитектура.

Ние вярваме в огромното значение на обединението на теория и практика при обученията, които провеждаме. Наша основна цел е създаване и развиване на алтернативни форми на обучение и предаване на традиционни знания и занаяти. Желанието ни да продължим развитието си в тази насока, успешното участие във фестивала и провеждането на втората ни работилница в с. Долен доведоха до сформирането на сдружението в края на 2015 г. Неслучайно го кръстихме „Мещра – традиционни знания и занаяти“, защото „мещра“ означава „майстор“ на таен дюлгерски говор, на който са разговаряли помежду си дюлгерите, с цел да не ги разбират чорбаджиите.

Стремим се, когато започнем дейности на дадено място в България, да инициираме всяка година работилници с лекционна и практическа насоченост, да достигнем до широката публика, да работим съвмесетно с местната власт, музеи и организации с цел документиране, съхраняване и популяризиране на културното наследство. Изследваме слабо населени региони в страната с цел проучване и документиране на техния потенциал за растеж върху основата на традиционния им културен облик.

Изграждането и допълването на информационни бази данни за характеристиките на тези места предполага повишаване на интереса към тях и възможност за тяхното ревитализиране, но и съхранение.

Вече трета година посещавате селата от Царево и региона и организирате работилници за стари строителни практики. Какво ви доведе в нашата гостоприемна Странджа планина? Как преминаха вашите теренни проучвания и кое е най-ценното, което открихте за традиционната странджанска архитектура?

Да, така е, през 2016 г. стартирахме нашите инициативи в Странджа, след като я посетихме и се влюбихме в традиционната странджанска архитектура от периода на Възраждането, прекрасната природа и местните хора. Решихме да кандидатстваме с проект „Добър ден, Майсторе! Как я построи?“ и получихме финансова подкрепа от Национален фонд „Култура“. Една от основните цели на проекта беше събирането и синтезирането на познания от местни майстори и занаятчии, които в последствие да бъдат приложени в рамките на практически работилници под ръководството на самите майстори. По този начин имахме възможност да съчетаем теория и практика с цел да опазим, предадем и популяризираме нематериалното културно наследство – знанията и уменията на старите майстори за характерния за района градеж.

През август 2016 г. проведохме теренно проучване с помощта на доброволци, по време на което обиколихме около 10 странджански села в търсене на майстори, съхранили знания и умения за традиционните строителни практики и изследвайки тясната взаимовръзка между материално, нематериално и природно културно наследство. От посетените села открихме само шестима майстори, от които само двама са специалисти в областта на традиционното строителство.

1 от 9

Майстор Йовно Йовнов от с. Българи ни демонстрира цепенето на дъски за типичната дъсчена обшивка на странджанската къща. Майстор Андон Загоров от с. Кости ни разказа за традиционната каменна зидария, плетене с леска на вътрешни преградни стени и измазването им с глина, редене нa покриви с „турски“ керемиди. Дядо Михал от с. Стоилово е един от последните майстори кошничари. Той ни разказа за занаята си, показа ни инструментите, с които изработва кошниците и тъй нареченото „кошле“ (голям кош).

След теренното проучване последва изложба с резултатите от посещенията, която обиколи Национален етнографски музей, НДК (гр. София), Дом на архитекта (гр. Варна), Етнографски музей на открито (гр. Габрово). Направихме също уебсайт, който да послужи като база данни с цялата събрана информация, която да се съхранява, допълва и достига до широката публика. И, разбира се, проведохме работилници с лекционна и практическа част, съвместно с местните майстори с цел предаване на знания у умения към по-младите.

Каква е равносметката след тазгодишното издание на работилницата в село Кости?

Изключително радостни сме, че хора от всеразлични сфери започват да се интересуват от материалното и нематериалното културно наследство. Участниците в работилницата „Срещи в Странджа 2018“ в село Кости и село Българи показаха уважение и плам към опазването и предаването на традиционните знания и умения. Именно такива хора са един от факторите, които ни вдъхновяват да продължаваме напред.

С какво според вас се отличава автентичната странджанска къща? Кои са традиционните строителни практики, които са уникални за района?

Районът на Странджа планина е богат на дъбови гори, което е допринесло за характерния архитектурен облик на странджанските къщи. Външните и вътрешните стени на жилищните етажи са изградени изцяло от дървена конструкция, която отвън остава видима. Стенната конструкция се нарича „талпено-стълбова“ или „талпено-спонцова“, тъй като част от главните носещи елементи са стълбове с издълбани жлебове, в които се нареждат талпи от горе надолу. Има и други райони в България с този тип конструкция, но като цяло е рядко срещана.

Уникално за късновъзрожденските къщи е наличието на т.нар. „стобор“, който представлява външен коридор, който обикаля няколко от стените на сградите, позволявайки достъп до всички стаи и оформяйки сервизни помещения. За да се затвори и изолира това пространство, са се наковавали дъски, които се оставят да висят надолу под подовата конструкция, всяка с различна дължина. За тези и още други интересни елементи можете да проверите и разберете повече от сайта ни.

Според вас как историческите събития от региона са оказали влияние върху традиционната странджанска архитектура – Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни, последвалите бежански вълни?

Балканските войни са оказали силно влияние върху живота в Странджа. Поради изселването на гърците, които са живеели в района, най-вероятно са изчезнали и част от местните традиции и знания. От друга страна новото население е привнесло други разбирания и обичаи. По някои места рупците, които се считат за коренното българско население, са се смесвали със загорци и тронки. Всички тези фактори няма как да не се отразят на традиционната страджанска архитектура, която е свързана до голяма степен с бита и културата на ползвателите ѝ.

Какво е мнението ви за мястото на старите занаяти сред съвременните професии? Има ли бъдеще за традиционната архитектура? Може ли да бъде съчетана с модерни технологии и практики?

Старите занаяти винаги могат да ни дадат познания за материалите и техниките, чиято ефективност е изпитана през вековете. В днешно време се наблюдава непознаване на естествените материали и подценяване на качествата им. За щастие, темата започва да става популярна и най-вече младите хора започват да се интересуват от този тип строителство. Както е известно, възрожденската архитектура е изграждана изцяло с местни естествени материали, което е устойчив начин за използване на ресурсите. Тези фактори, съчетани със съвременните технологии и знания, биха допринесли за създаване на здравословна, устойчива и комфортна среда за живот в Странджа.

Защо според вас старите занаяти са почти изчезнали днес? Как можем да предизвикаме техния ренесанс и защо българинът има нужда да ги опознае?

Старите занаяти предполагат трудоемкост, намиране на качествени ресурси и майсторство, нетипични за съвременните технологии. Прогресът води до опростяване и типизиране на технологичния процес, което прави продуктът по-евтин и достъпен.

Ние смятаме, че заедно с развитието на новите материали и техники е нужно да се черпи и от знанието, натрупано с годините опит на безброй български занаятчии.

И новото, и старото имат своите плюсове и минуси. Важното е да не “откриваме топлата вода” отново и отново.

Кои са селата в Странджа с най-ярка архитектура, из които вие бихте развели млади хора?

Селата, които бяха част от теренното ни проучване, бяха Бродилово, Българи, Граматиково, Кости, Бръшлян, Заберново, Кондолово, Младежко, Сливарово и Стоилово. Във всяко едно открихме сгради, заслужаващи внимание. Къде повече, къде по-малко, къде относително запазени, къде почти разрушени. За съжаление, не са останали много примери на първичната странджанска дървена къща, но от друга страна може да се проследи развитието на архитектурата и насочването на живота към Източна Странджа и морето. Добре би било човек да разгледа стари къщи от Стоилово, Бръшлян и Факия, като представители на средно- и западностранджанската къща, и ги сравни с източностранджански от Бродилово и Кости.

Какво да очакваме от „Мещра“ в бъдеще?

Като скорошна изненада от сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти” може да очаквате откриване на още една интригуваща дестинация в България, а именно Източни Родопи. Добре сте дошли на всички наши инициативи!