Wind2Win: Илияна и Йоан, които ще прекосят Черно море с уиндсърф

Да хванеш Илияна и Йоан за интервю е като да уловиш перфектна прогноза за сърф – не е лесно, но си заслужава. Нека ви разкажем защо. Може би вече сте чули за тях в медиите – през септември те ще се впуснат в едно предизвикателство, наречено Wind2Win, в рамките на което ще прекосят Черно море с уиндсърф от Дуранкулак до Резово (или обратно, в зависимост от вятъра). Но не защото са професионалисти (основатели на сърф училище „Акаша“, той – бивш олимпийски състезател, тя – многократен държавен шампион при жените по ветроходство), а защото следват своята „висша цел“ – да привлекат вниманието на хората към замърсяването на Черно море. Може би сте чули, че то е силно замърсено с микропластмаса, повече отколкото се предполагаше досега. Всъщност на ден във водите му се вливат по 3 тона пластмаса.

Да привлечеш вниманието към такъв проблем и да прекосиш 300 км от Черно море с уиндсърф през септември си е отговорна задача. Подготовката тече с пълни сили, погледите са устремени към хоризонта, а вълнението от предстоящото приключение нараства с всеки изминал ден. Ето защо не ни беше лесно да открием Илияна и Йоан (или Или и Йо, както всички ги наричат). Те обаче откликнаха на нашата покана и ние ги посрещнахме в наши води – на брега на Царево. Слънчевото им настроение веднага ни зарази и не бяхме изненадани да открием, че това, което те правят, е изпълнено с много любов и отдаденост.

В следващото интервю ще разберете какво ни споделиха те за притесненията, очакванията и каузата си. Прочетете!

Или, Йо, наближава месец септември, а с него и вашето предизвикателство да прекосите Черно море с уиндсърф. Вълнувате ли се?

Не се вълнуваме, а направо се притесняваме. Ние много говорим за този проект – още от миналата година, затова той се очаква с интерес. Досега обаче предизвикателството винаги е било далече, но вече не е – ще се случи след месец. Всеки път, като се сетя за това, започвам да се притеснявам, но това е естествено, все пак подобно нещо се прави за първи път.

Как тече подготовката ви за предизвикателството? Имате ли си любими „упражнения“, с които да поддържате форма преди Дуранкулак-Резово?

Аз сърфирам често, онзи ден например карах от Перла до Маслен нос, оттам до Китен и после обратно до Перла, което са общо взето 25-30 км. Но това беше при много слаб вятър и стана за час. Освен това моите тренировки на вода са с един стар сърф – Mistral, бившият олимпийски клас, който много добре се скачва с вятъра и ми помага да влизам по-навътре в морето и да правя по-дълги дистанции от 30-40 км. На предизвикателството обаче ще бъдем с други дъски. Но като цяло, да, правим тренировки, въпреки че условията на плажа не ни позволяват по-сериозни упражнения – не е толкова ветровито и не успяваме да тренираме на силен вятър, а предизвикателството ще бъде именно на такъв. Но се стараем всеки ден да правим по нещо и да взимаме най-доброто от условията, с които разполагаме – всеки ден, в който времето е подходящо.

Аз пък греба до Маслен нос или греба със SUP, но не всеки ден, понеже си е изтощително. Гледам поне 2-3 дни в седмицата да съм на дъската, но тялото има нужда от почивка, особено предвид това, че ние всеки ден имаме доста работа. Разпускаме с плуване и с йога. Като цяло се чувстваме много заякнали.

И все пак да прекосиш Черно море с уиндсърф не е лесно. Кое според вас ще бъде най-трудното нещо в това предизвикателство?

Най-трудното може би ще бъде да уцелим точния момент, в който да тръгнем, защото на прогнозата трудно може да се разчита дългосрочно, но с приближаването на септември все по-зорко ще я следим. Реално трябва да хванем 3-дневна прогноза, да е достатъчно стабилна, да не се променя с времето, за да можем да планираме. Затова според мен организацията ще ни бъде най-трудна. Иначе тръгнем ли, има ли вятър, карането си е каране и е просто въпрос на издръжливост – психическа и физическа.

Може би психически ще е по-предизвикателно, а не физически. Аз мога да дам пример с това, че бях наскоро на една регата в Бургас и трябваше да стигна до остров Св. Анастасия, който от брега изглеждаше супер далече. В един момент обаче се оказа, че съм го стигнала за 20 минути. Така че е точно психологическа нагласа да си кажеш, че тези 300 км не са чак толкова много, че не е толкова далече. Точно в тия 20 км осъзнах колко кратки са 20, 40 или 60 км и предполагам, че плаването ни ще мине доста бързо. Затова и казваме, че това не е най-голямото предизвикателство, което може да се направи в света или в Черно море, има много други – много по-сложни, тежки и дълги, но за нашите ширини това е ново, не е правено и ние искаме да покажем, че може. Важно е само целият ни екип да е на линия в един и същи момент и да хванем тези 3 дни, природата да ни ги даде.

Друго предизвикателство през плаването е самият маршрут. Той не е сложен, но например при Бургас заливът е много навътре и ние трябва да го прекосим отдалеч. Трябва да караме направо от Емине към Созопол и това трасе е най-страшно и най-тежко.

Вие вече съобщихте, че по време на цялото плаване ще взимате проби от морската вода на различни места. Няма ли това ви затрудни?

Пробите се взимат на всеки 10-15 минути, просто ги спускаш и ги взимаш. Нашият морски биолог в екипа Димитър Беров се занимава с организацията на пробите и те ще бъдат съхранявани в лодката, която ще ни съпътства. Предизвикателството ни ще бъде около 2 дни с едно преспиване, а самите епруветки са мънички, така че няма да са проблем. Интересното е, че устройството, с което ще взимаме пробите, е разработено именно от Беров и неговите колеги биолози и това е много яко, защото някои от уредите ще се тестват за първи път, а всички хора, които участват в подготовката им, са сред най-вещите в България в своята област. Аз много се радвам, че събрахме такъв екип, защото можем да разчитаме на него и можем да сме сигурни, че това, което се прави за изследването, е на максимум.

Всъщност имате ли някакви очаквания за изследванията? Какви са впечатленията ви до момента за текущото състояние на морската вода?

Това, което до момента се знае, е на база изследване от миналата година, според което Черно море е силно замърсено с микропластмаса – и то точно толкова, колкото другите морета и океани. На ден в Черно море се изливат 3 тона пластмаса чрез вливащи се води, подпочвени води, а голяма част от отпадъците са от сушата и използваната за еднократна употреба пластмаса. Морските обитатели я смятат за храна, защото се разпада на мънички парченца, а тя е изключително вредна за здравето им и се пренася и в хранителната верига на човеците. За съжаление, учените все още не са установили напълно какъв точно е резултатът от пластмасата в човешкото тяло, но със сигурност влиянието ѝ е неестествено и негативно – дали се капсулова в тъканите и органите ни е въпрос на време да се разбере. Ето защо нашата кампания е тясно свързана с това, че трябва да чистим отпадъците, които виждаме в морето, но трябва също и да направим превенция на пластмасата, която използваме еднократно. Много неща, които присъстват в ежедневието ни, като например пластмасовите сламки в напитките, които ни сервират, са излишни. Това са малки неща, които засягаме, но на които всеки може да редуцира употребата във всекидневния си живот.

Не ни разбирайте погрешно – пластмасата е супер продукт, който има много положителни страни и качествени свойства, но не трябва да бъде нещо, което ползваш и хвърляш. Дори и рециклирането не е решение, защото когато пластмасата се рециклира, продуктът от нея е с по-лоши качества, можеш да го ползваш още веднъж, но той вече не е толкова добър материал, а токсините все остават някъде. Просто самото производство на пластмаса за еднократна употреба не е решение. По-добре да се замени с нещо издръжливо, но биоразградимо, а такива материали вече има.

Примерите за материали, които изместват пластмасата, са много. Има например бутилки от водорасли. Такива неща вече се използват, но все още не могат да заместят пластмасовата индустрия. Надяваме се с тази кампания да привлечем вниманието към този проблем и да убедим хората, че използвана по неправилен начин, пластмасата става вредна за всички, а Черно море, като един затворен басейн, е като пералня, която върти всичко в себе си, включително и пластмасата. Тя не изтича другаде, а потъва на дъното или плава по повърхността.

Често тези отпадъци стигат бреговете, вълните ги изхвърлят на пясъка и на следващата буря морето си ги дърпа отново. Навсякъде има боклуци, да, лятото концесионерите на плажовете си ги чистят, но като дойдем зимата, виждаме всъщност колко е замърсен брегът.

Вие отдавна сте по този бряг и се занимавате от дълго с водни спортове. Откъде дойде това внимание към пластмасата и коя идея ви хрумна първо – да прекосите Черно море с уиндсърф или да насочите вниманието към замърсяването му?

Може би и двете си дойдоха в един и същи момент. Аз от много малка карам сърф, не съм от морето, но всяка година прекарвам по 3-4 месеца там. Йоан пък е от Варна. Аз съм завършила инженерен дизайн, Йоан също е учил това. Имаме ателие, в което зимата правим мебели от отпадъци, включително сърф дъски и ски, които са ужасен за рециклиране материал. Участваме в много екокампании и даже ако тръгнем да работим по някой частен проект, по-трудно ни се получава, отколкото ако работим с кауза. Явно ни трябва висша цел. Ето защо винаги сме искали да има кауза зад предизвикателството, да бъде морска и по наболял проблем, затова решихме, че ще бъде за микропластмасата в Черно море. Просто за този проблем трябва да се чуе и подобно спортно мероприятие би привлякло интерес към това, което хората иначе биха подминали и за което си казват, че не ги засяга. Раната все още не е дълбока, но започнеш ли да ровиш в една рана, тя става по-болезнена.

Всъщност вие работите много с деца покрай вашето сърф училище. Каква е тяхната реакция, към това, което правите и към вашето предизвикателство?

Децата обикновено не знаят за екологичните проблеми. Това, което се опитваме да направим, е да им показваме, че има начин да ги предотвратим, като например не използваме толкова пластмаса всеки ден. Например да не си взимат пластмасови вилички на обяд, а си взимат от нашата посуда и после да си ги измиват. Те после сами се сещат и питат – може ли вилица, може ли лъжица. Взимат си, без да ги подсещаме. Освен това направихме кофи за разделно събиране, които и децата използват. Като цяло работата с тях е лесна, много са адаптивни, защото още не им е втълпено кое е хубаво и кое е лошо.

Имаме си също и кана за вода с филтър. Предишните години все купувахме едни големи бидони, а сега пием вода от чешмата, пречистена в каната. Много е удовлетворяващо. Исках да споделя още, че с нашата работа са свързани не само децата от сърф училището. Наскоро децата от Англо-Американското училище в София бяха разбрали за нашето предизвикателство и учителката им ги беше мотивирала в рамките на един месец да не произвеждат никакъв отпадък в училище. Бяха направили и изложба, като събраните от нея пари дариха на нас. Ние пък ги посетихме и им разказахме повече за каузата ни, а те започнаха да я приемат като своя. Много сме им благодарни.

За финал да попитаме: Как планирате да продължите каузата си за опазването на Черно море след предизвикателството?

Има и много други проблеми освен замърсяването с микропластмаса – бракониерството, избиването на делфини, траленето и т.н. Искаме да направим организация, която да се занимава изцяло с опазване на Черно море. Тогава тя вече ще има гръб, защото ние ще сме стартирали с нещо по-малко, но не по-малко значимо. Истината е, че много хора се стряскат, когато започваме да говорим открито за тези проблеми, а много от кампаниите против замърсяването често наблягат именно на това тягостно настроение – че замърсяваме планетата, че е грозно и т.н. Затова се радваме, че намерихме по-атрактивен и забавен начин, с хумор и с нещо по-близко до хората, за да покажем, че можем да променим начина си на живот.