Парк Странджа е единственият дом на много от неговите обитатели. Нека не се опитваме да доближим забелязаното животно или птица, ако това може да го прогони. Нека и не се поддаваме на изкушенията да берем от дивите цветя, защото скоро ще трябва да ги изхвърлим. Те са най-красиви на естественото си място – сред природата.
- Да съблюдаваме правото на дивата природа на неприкосновеност. С нищо не можем да направим по-красиви скалите, водопадите, поляните, дърветата. Но можем да не нарушаваме техния вид.
- Да не оставяме след себе си нищо, което би замърсило Парка. В раницата ще се намери място за опаковката или пластмасовата бутилка.
- Да не забравяме, че планината може да крие неочаквани опасности. Рязка смяна на времето, непредпазлива стъпка встрани, подхлъзване – това са само част от опасностите. Да не тръгваме сами и нека поне няколко души знаят посоката, в която вървим.
- Обстоятелството, че Странджа е ниска планина, не трябва да успокоява и да намалява вниманието към травми по време на преходите. Релефът е много разчленен и спускането по дълбоките, силно врязани и стръмни странджански долове, крие своите изненади.
- Поради слабата населеност на Странджа, селата са доста отдалечени не само от маршрутите, но и едно от друго. Най-често в тях няма възможност за медицинска помощ. Вероятността в планината да се срещне друга група туристи, на които да се разчита при необходимост, е много малка.
- Не винаги може да се разчита на мобилен телефон, тъй като на много места покритието на мрежите е слабо или липсва. В зоните в близост до границата надделяват турските мобилни оператори, затова не се учудвайте, че сте на българска земя, а с турски мрежови услуги и задействан “Роуминг”.
Нека помислим и за другите посетители в Парка и при възможност да ги улесним в пребиваването им. Споделете информация за интересни гледки, за гостоприемството на странджанци, за съхранените традиции и бит.
Оставете коментар