Описание на мястото
Светилище Голямата аязма се намира в сърцето на Природен парк „Странджа“. То е общото свещено място, към което се отправят с тържествено шествие жителите на петте нестинарски села в Странджа – Кости, Българи, Граматиково, Сливарово, Кондолово. Шествието и ритуалите се извършват в неделята преди 3 юни – деня на Св.Св Константин и Елена. Тук се събират не само местните хора, но и техните братя – нестинарите от Северна Гърция, изселени от България по време на събитията след Балканската война. Самите посветени се срещат и си гостуват като част от ритуално посвещение, целящо правилното изпълнение на обредите. Всички свещенодействия са запазени непроменени от хилядолетия.
Местността Голямата аязма се намира във Влахов дол, десен приток на река Велека. Мястото е едно от най-почитаните в Странджа и е свещено пространство за нестинарската обредност. Според легендите в миналото наблизо е съществувало село, от което са произлезли и се разселили всички нестинари. Странджанци вярват, че хорището при Голямата аязма е свещено за влизане в огън, защото в него са играли първите посветени в огненото тайнство. Точно на това място и баба Злата – последната легендарна нестинарка, също за първи път влиза в огнената жарава. Изселените в началото на 20 век в Северна Гърция местни жители – нестинари и до днес наричат това място Родината.
Достъпът до Голямата аязма може да стане от всяко едно от петте села по маркирани маршрути.
Легендата за елена
Според легендата тук в местността Голямата аязма във Влахов дол, в неделята предшестваща деня на светите Константин и Елена още преди да са дошли хората от селата, се появявал елен. Той идвал, за да бъде принесен в жертва. Еленът лягал да си почине и едва след това се оставял да бъде заклан. Веднъж обаче не го изчакали да си почине и го принесли в жертва уморен. От този ден нататък еленът престанал да идва за жертвоприношението и се наложило да го заменят с друго животно (най-често агне или овен). Еленът бил наричан „влях”. Затова и местността била наречена Влахово (Вляхово).
Как протича празника?
Рано сутринта в неделята преди Св.Св Константин и Елена от свещените постройки (конаците) на светците в петте села потеглят шествията, водени от нестинарите със свещения тъпан и гайдата, епитропа, момчетата с иконите, поклонниците. На Голямата аязма всяко село има свой свещен извор (аязма) и ритуална дървена конструкция (одърче), на която се поставят иконите, обредните хлябове, кърпи и дарове. Одърчетата повтарят най-древната представа на хората за свещена постройка, преди да започнат да градят храмове.
Пристигайки на самото място, хората от всяко село се отправят към своето одърче, поставят иконите на полицата и ги целуват. Пред тях поднасят даровете – пари, кърпи, обредни хлябове. Извършва се ритуала „смиване“ с аязменска вода. Вярва се, че на този ден тя е най-лековита и че тогава се отварят всички аязми в Странджа. Всеки налива вода от аязмата. Пълните съдове се подреждат до иконата и в тях се поставя босилек. Водата и босилекът се носят вкъщи “за здраве”. Всяко село прави трапеза и раздава курбан. След като жертвеният курбан се раздаде, започват да се играят хорá.
В миналото нестинарите от с. Кости ги “прихващало” и играели на Голямата аязма във Влахов дол цяла нощ, а рано призори си тръгвали.
За последен път става панагир на Голямата аязма през лятото на 1947 г. Тогава нестинарите от Българи играят, но без огън. До началото на 80-те години все още се виждат дървените одърчета, разположени покрай дола, макар и силно разрушени. През 2005 г. шествието на нестинарските села е възстановено по инициатива на Дирекция на ПП „Странджа“, след близо 60 годишното му прекъсване.
Оставете коментар