Ако се вгледаме в няколко съвременни атласи на различни, ще видим, че днешните географски понятия са силно унифицирани. В миналото обаче това не е било така – различните посоки, планини и морета са носели имената, които местните народи са им давали. Особено интересни са имената на морските ветрове, които са служели като ориентир за моряците. Днес, макар и позабравени, някои от тях все още могат да се чуят от по-възрастните рибари и капитани в крайморските ни градове. Разбира се, с малки различия.
За препитанието на хората от миналото ветровете били изключително важни. Нужно било познаването на техния характер, времето на появяването и затихването им, тяхното влияние върху морските течения, рибните пасажи и атмосферните промени. Всички тези неща оказвали огромно въздействие върху целия живот на общността. Интересът към тях датира още от античността.
Морските ветрове – видове
Омир например споменава само за четири основни вятъра. Аристотел рисува „роза“ на ветровете с осем лъча. Действителният им брой е по-голям, а този на имената, с които са наричани, е наистина значителен – в зависимост от различните точки на крайбрежието. Характерът на някои от тях не се изчерпва само до посоката, от която духат. Някои се появяват само през лятото, и то след първата половина на месец август.
Такъв е например летният Мелтем – много силен вятър, който престава след 1-2 седмици. Ако не престане до тринадесетия ден, което се случва рядко, продължава да духа още доста време. Нарича се още Зарзаливия, Прасковия, Карпузовия и Гроздовия – според плодовете, които зреят тогава. Мелтемът е най-лош за летовниците, защото носи така наречените „мъртви вълни“. Добър е за соларите – когато задуха, солниците на Бургас и Поморие имат добър добив.
Друг вятър е Бонети – югозападен, който се появява обикновено след дъжд. Често духа и като бриз – от десет часа вечерта до десет сутринта. Когато в ранна пролет той не спре за няколко дни, предизвиква големи отливи. Това е най-подходящото време за бране на черни миди.
Познат е още и термина Бонаца – безветрие към обяд и полунощ. Затишието се появява след спирането на друг вятър или между два различни вятъра. Тогава морската повърхност е съвършено гладка – като огледало. В такива случаи местните имат следния израз: „Мравка вода пие“ (Ахтопол, Созопол, Поморие).
Леванти пък е източен вятър, който идва от откритото широко море и довежда най-големите вълни. Счита се за опасен и когато задуха, рибарите не влизат в морето и „мързелуват“, докато спре.
Маистро пък е вечерник, идващ от запад, който сменя Сереко. Обикновено се появява от десет часа вечерта до десет сутринта – винаги след дъждове. Той е попътен вятър, особено за тези, които отплават към Босфора. Има го и като Маистро-Трамондана – северозападен, често започващ след дъжд. Предизвиква вълни и прави пристанищата несигурни.
Сереко (Сиреко, Сироко) – югоизточен, приятен морски бриз. Духа от 10 часа сутринта до 10 часа вечерта. Наричат го още Мореникът. Възможно е да се прояви и като Сироко-Леванти – югоизточен вятър, който духа между Сироко и Леванти и предизвиква големи вълни.
Нотя (Лодос) пък идва точно от юг и не причинява вълнение. Използва се от моряците и рибарите за прибиране в пристанищата, често носи дъжд.
Острият вятър пък е южно-югоизточен и се появява между Нотя и Сереко. Той е опасен и неблагоприятен за корабоплаване и риболов. След него често вали и времето се разваля.
Грео е североизточен вятър, който идва откъм открито море и предизвиква големи „подводни“ вълни. Той е един от най-влажните ветрове. Появява се и като Грео-Леванти (североизточно-източен, носи големи вълни) и Грео-Драмадана (север-североизточен).
Трамондана (Драмадана) е студен северен вятър, в повечето случаи зимен. Причинява големи вълни, но повърхностни и не толкова опасни. Трамондана сменя Грео и обикновено е сух, без валежи, но носи студ, скалите по брега се вледеняват и стават хлъзгави и опасни. Познава се кога ще духа по Луната – когато „голямата звезда“ се приближи много до луната. Сигурен знак е още червеният кръг около Луната („харман“).
Познати са още:
- Бората (порязът) – силен, северен и студен вятър. За него се разказват легенди
- Гарби – духа между Нотя и Бонети, южно-югозападен, който често носи дъжд. Счита се за неблагоприятен. Ако се прояви за по-дълго време през лятото, изгаря посевите
- Мързеливият вятър – силен източен вятър, при който рибарите не работят
- Палаомени – северен вятър
- Старият вятър, Топлият вятър, Белият вятър и Турсю – топли, южни ветрове
- Черният вятър – западен, много студен. Счита се за много лош, защото зимата уморява добитъка
- Ясникът – вятър, който прояснява небето
Познаването на ветровете е ключово за прогнозирането на времето. Например, Вечерникът и Морският вятър са със сигурна посока и могат да се използват за мореплаване. Ако Драмодана продължи няколко дни, като постепенно завърта към Леванти и задържи Леванти – идва много лошо време. Ако премине към Сироко – идват по-топли дни. Духне ли Гарби и се завърти към Острия – идва дъжд. Ако премине в Сироко или Сироко-Леванти – няма дъжд. Познати са и други признаци са определяне на времето. Ако залезът е оцветен в червено – ще има западен вятър. Ако медузите се изтеглят от брега към открито море, гларусите се къпят или иларията скача над водата – идва лошо време. Ако има роса сутрин, ветровият цикъл ще е нормален.
Легенди за морските ветрове
Влиянието на ветровете върху живота на населението е толкова голям, че за някои от тях дори се носят легенди. Една от тях е историята за Лодос и Драмадана, които не се понасят. Лодос бил добър старец с бяла брада, бърз и подвижен, а Драмадана – красива млада жена със сини като зимно небе очи и дълги, руси коси. Погледът ѝ сковавал всичко, до което се докоснел, и нищо не можело да стопли сърцето ѝ. Живеела самотно сред далечните северни ледове. Веднъж дошла на брега на морето, качила се на една висока скала и се провикнала:
– Има ли юнак нейде по земята или по морето, който да премери сили с мене? С поглед ще го прикова, с духа си ще го вледеня, всичко с лед и сняг ще покрия.
– За една нощ ще стопя всичките ти ледове и снегове и ще освободя земята от твоята лошотия – отвърнал ѝ добрият Лодос.
Обзаложили се. Ако Лодос надделее – печели Драмадана за жена. Ако тя успее – ще вземе очите му. И духала Драмадана цяла нощ – вледенила бреговете, натрупала преспи, сковала земята в студ. Дошъл ред на Лодос – духал цяла нощ, но на сутринта и ледът, и снегът били още непокътнати. Но към обед снегът омекнал, текнали ручейчета вода. Земята отново почерняла и вълните зашумели по морския бряг. Сняг останал само на Хемус. Изплашила се Драмадана, качила се в планината, седнала върху една преспа и разпиляла около себе си дългите си коси. Отишъл при нея Лодос, уморен и доволен, след като разтопил всичко.
– Аз изпълних обещанието си – казал той. – Сега ти изпълни твоето.
Драмадана обаче се изправила и под нея снегът заблестял, запазен от ледените й коси. Старият Лодос бил покрусен. Коварната Драмадана му взела очите и затова сега той духа на талази, без ред и безогледно сваля покривите на рибарските къщи, обръща лодките и разпилява мрежите. Създава безброй беди, но когато усети ледения дъх на Драмадана, се оттегля и утихва.
Познати са ни още и митовете за богът на северния вятър – Борей. Той се споменава в гръцката митология, а също така и в орфическите химни, където има молитвена песен за него. В „Илиада“ Ахил полива с вино загасналата погребална клада на Патрокъл и моли Борей да разгори огъня, обещавайки богати дарове. Името на този бог се споменава в още много митове. Това говори за огромното влияние, което природните стихии оказват върху фолклора на местните народи.
Оставете коментар