В Странджа имало обичай, според който кумството е роднинство и за децата на хора, които са си кумували, има забрана да се любят. В тази странджанска народна песен се пее за кръстница (на странджански – калимана) и кум, който я харесва, въпреки че знае, че е забранено.
– Калиманко Денко, мандо мари, хубава,
досега си ми била, Денко мари, калимана,
отсега нанасетне, Денко мари, първо любе.
– Не бива, куме, джанъм, а бре, не бива,
че нали сме, куме, джанъм, а бре, роднина
че нали е, куме, джанъм, а бре, срамота.
– Изгори ме, Денко мари, попари ме,
та ме стори, Денко, мандо мари, сухо дърво,
сухо дърво, Денко, мандо мари, орехово.
Оставете коментар