Ясен месец – химнът на Странджа

Песента „Ясен месец“ е създадена по действително събитие от българската история.

На 20 март 1903г. край село Сърмашик (днес Бръшлян) се разиграва кървава драма. След предателство четата на ВМОРО на войводата Пано Ангелов е обкръжена от турска войска в Балювата къща (днес архитектурен и исторически паметник). Започва неравен бой, в който загиват войводата и неговият четник Никола Равашола. Телата на двамата убити български революционери са изложени пред конака в град Малко Търново, което тогава е в Османската империя.

Събитието има широк отзвук в Странджа и Тракия. Храбростта на героите, паднали в кървавия бой за свободата на своите поробени братя е възпята в песен. Текстът на песента е на Яни Попов от лозенградското село Карахадър, а мелодията е заимствана от една арменска песен.

Песента добива широка популярност и днес е химнът на Странджа, който напомня за героичното минало на този български край. Текстът е от стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905) с автор Яни Попов, издадена отново през 1909г. като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен и пълният текст на „Ясен месец“, посветен на Пано Ангелов и Никола Равашола.

За първи път мелодията на „Ясен месец“ е изпълнена по Радио София през 1953 г. от българският народен певец Сава Попсавов.

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?

Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най е чета от юнаци,
плашило за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи.

Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.

Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…

Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…

Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.

Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.

О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!