Анализ на синеморското съкровище от Проф. Карайотов

Иван Карайотов е един от най-видните археолози – изследователи на Бургаския регион. Роден е на 20 декември 1941 г. в с. Лозен, Хасковска област. Завършва гимназия в Бургас. Следва пет семестъра теология (от 1963 до 1965 г.) в Духовната академия “Св. Климент Охридски”. През 1971 г. завършва специалност “Класическа филология” в СУ “Св. Климент Охридски”, след което две години работи като археолог в Градския музей в Сандански. От април 1972 г. е завеждащ отдел “Археология” в ОИМ – Бургас. 1974 г. избран за научен сътрудник по антична археология. В 1985 г. защитава кадидатска дисертация, а в шест години по-късно и докторска. И двата му доктората са посветени на месамбрийското монетосечене. От 1996 г. старши научен сътрудник ІІ степен, от 2003 ст. н. с. І степен в Регионален Бургаски музей и от декември 2005 г. професор по антична археология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където чете лекции по класическа археология и други археологически дисциплини. Почетен гражданин на град Бургас.

При откриването на античните монети край Синеморец тази година, Даниела Агре се обръща към него за помощ при анализирането на съкровището. Ето какво казва професорът за находките:

На 27 септември 2012 г. екипът на колегата Даниела Агре, която ръководи археологическите проучвания на една резиденция на тракийски царе, разположена при село Синеморец, Царевска община, близо до устието на странджанската река Велека, се натъкна на голямо, сензационно монетно съкровище. То е било открито в близост до външните зидове на резиденцията, на малка дълбочина, укрито в гърне с капак.

Г-жа Агре потърси моята помощ за идентификация на тази изключително ценна, огромна монетна находка. Когато пристигнах в нейната импровизирана база, заварих членовете на екипа й и самата ръководителка да се занимават с отделянето на монетите, които през вековете се бяха слепили и образуваха топка с неправилна форма. Още като видях присъствието на тетрадрахми с голям диаметър и плоски ядра прецених, че се касае за късноелинистически сребърни монети. Няколкото, вече отделени монети, имаха белезите на тетрадрахми, сечени в Бизантион, подражание на типа Лизимахови монети от същия номинал.

С големи усилия ръководителката Агре и нейните помощници успяваха да отделят отделните екземпляри и да осъществят едно първично преброяване до 200 екземпляра със сигурност. Тези усилия се оказаха ползотворни и в общи линии сега можем да бъдем сигурни в състава на тази уникална и скъпа монетна находка.
Най-многобройни са тетрадрахмите на Бизантион. Те са може би над 150 екземпляра. На тяхната лицева страна е изобразен Александър Велики, представен в профил надясно и с овнешките рога на египетския бог Амон-Ра. На опакото виждаме богинята Атина, седнала на престол, подпряна на щит и държаща статуетка на богинята на победата Нике. Под престола е гравиран символът на Бизантион – посейдоновия тризъбец. Дори и без да бъдат прецизно анализирани, от пръв поглед е ясно, че те принадлежат на най-късния период в монетосеченето на този тип от монетарницата на града, разположен на европейския бряг на Босфора. Те датират от последната четвърт на 2 век и първото десетилетие на 1 век пр. Хр.

Най-ранна в съкровището е единствената монета на витинския цар Прузий II (182- 149 г. пр. Хр.). Тя има на лицето портрет на владетеля, а на опакото Зевс прав, гол до кръста, държащ жезъл с дясната ръка и увенчаващ с венец името „Прузиу”, изписано в родителен падеж. В находката има няколко тетрадрахми на другия витински цар Никомед ІІ Епифан (149–128/127 пр. Хр.). Неговите монети също имат портрет на лицето и Зевс на опакото със същите стилови белези и с орел, кацнал на светкавица в лявото поле между фигурата на божеството и името на владетеля.

От западночерноморските градове в Синеморец присъстват само Одесос с един или два екземпляра, датиращи от последната втора фаза на неговото сребърно монетосечене, т. е. след 115/110 г. пр. Хр. Не е подмината и Месамбрия с една тетрадрахма от периода 150-125 г. пр. Хр. Одесоските и месамбрийската имат Херакъл на лицето и седнал Зевс на опакото и съответните белези на тяхното градско монетосечене – монограм на името за Одесос и шлем в профил за Месамбрия. Тук присъства и един екземпляр на Македония от времето на римската власт в тази антична област.

Най-значимо, уникално и сензационно е присъствието на голям брой съвършено редки сребърни тетрадрахми на тракийския цар Мостис (края на ІІ – началото на І век пр. Хр). Успях да преброя повече от 25 екземпляра, но след почистването във сигурност ще се окажат повече и могат дори да надминат 30 екземпляра.

Мостисовите монети също имат портрет на лицевата страна и като тези на Бизантион – седнала на престол Атина. От двете страни обаче четем титлата и името на владетеля в родителен падиж „Базилеос Мостидос”. Под престола с букви е отбелязана година, но тези надписи ще се прочетат, когато находката бъде почистена. Върху колко от новоткритите тетрадрахми има надпис „Епи Садалу” („При Садала”) ние сега не можем да кажем. А това е царско име и във всички публикации досега се спори каква функция е изпълнявала тази личност. Възможно е новата находка да хвърли светлина и при решаването на този проблем.

До 1991 г. в литературата бяха известни само 11 сребърни монети на Мостис, публикувани изчерпателно от варненския нумизмат Адолф Рогалски, пръснати в най-реномираните световни музей и колекции. От тогава насам колегата Евгени Паунов е успял да документира още три екземпляра. Те са отсечени с 4 лицеви печата и с 12 печата за опако. Можем да бъден сигурни, че Синеморското съкровище ще обогати този инструментариум, но това може да бъде установено само при бъдещия стилов анализ след почистването на находката. Паунов е установил, че последната мостисова тетрадрахма (виж снимката) е била продадена през 2004 г. за 5 000 евро.

В заключението на една своя статия проф. Калатай, на базата на изключителната рядкост на Мостисови тетрадрахми, изразява мнения, че това е епизодично, незначително монетосечене. Към тази посока на мислене го тласка и обстоятелството, че съществуват няколко късноелинистически тетрадрахми на Тасос и Месамбрия, препечатани върху тетрадрахми на Мостис. Синеморското съкровище обаче явно ще опровергае това негово заключение и ще ни представи този тракийски владетел в съвършено нова светлина.

Препечатана тетрадрахма на Мостис има и в съкровището от бургаското село Рудник. Тя е намерила място в моя корпус The coinage of Mesambrea, Vol I под № 764 и тук е мястото да отбележим, че бронзови монети на този тракийски владетел се откриват в стария град на Несебър, по долината на река Хаджийка, в Айтоско, а един екземпляр е открит сред развалините на тракийското укрепление, разположено на северния бряг на Мандренското езеро, недалеч от разклона за село Черни връх.

Досега датите, изписани върху известните тетрадрахми със старогръцки букви, започват с 13 и свършват с 38. Надписът „ЕПИ САДАЛА” върху досегашните тетрадрахми е гравиран върху екземпляри от 13-а и 14-а година и отново се появява при маркираните с датите 35-а, или 36-а година. Синеморското съкровище сигурно ще даде възможност и тези данни да се променят.

По повод на новата находка аз си спомних, че преди години за колекцията на Археологически музей Бургас откупихме две тетрадрахми. Едната от тях е с рядкото обозначение „Котюос Характер” („Печат на Котис”) и принадлежи на по-късния тракийски цар Катис ??, царувал през втората половина на 1 век пр. Хр. в столицата Бизия, а другата е тракийски варваризат на тетрадрахмите на Тасос. Те са били част от съкровище, открито в една лъка на брега на река Резовска при пограничното село Сливарово, Малкотърновска община. Сега отново съжалявам, че Сливаровската находка се е разпръснала и това не ни дава уникалната възможност да сравним състава й със заровеното в началото на 1 век пр. Хр. Синеморско съкровище и да направим заключения относно монетната циркулация в Странджа през 2 – 1 век пр. Хр.

Натрупването на Синеморското съкровище и това от Сливарово сигурно е свързано с изключително развитата антична металургия в Странджанската област.

Обстоятелството, че новата находка се състои от монети, сечени в области от двете страни на Пропонтида (Витиния е на южния бряг, а Бизантион и царството на Мостис на северния бряг на Мраморно море), към които се добавят малкото екземпляри на западнопонтийските Одедос и Месамбрия, придава на тази сензационна монетна находка истински морски характер.

Открито на морския бряг, при устието на Велека и при едно село, което е наследило селището със старо име „Галанджа”, идващо от старогръцката дума „галене” – време за благоприятно плаване на платноходите, новото съкровище ще обогати изведнъж младият музей в общинския център Царево и българската наука за нашата морска древност.