Често по пътищата из бургаска област могат да се видят портрети, изрисувани по скали и стени от незнаен художник. Те изобразяват личности, свързани с историята и културното наследство на България. Повечето от тях са познати за всички българи – Христо Ботев, Васил Левски и др. Едно от най-значимите за бургаския регион лица е нарисувано в центъра на село Изгрев, бележейки началото на пътя към сърцето на Странджа. Това е лицето на народната певица Магда Пушкарова – Чародейката на Странджа.
Знаменитата певица се ражда през 1920 г. в Малко Търново. Семейството ѝ е на бежанци от Одринска Тракия, от които научава още в ранна детска възраст множество народни песни. Учи само до четвърти клас и едва 11-годишна започва работа в тютюнева фабрика, за да помага за отглеждането на братята и сестрите си. По време на Втората световна война, когато София е бомбардирана, работи в болница, грижейки се за ранените. Омъжва се, но рано остава вдовица. Затова след време сключва брак за втори път с младия офицер Асен Пушкаров, неин набор и също като нея вдовец. Те имат една дъщеря, единствено дете и за двамата.
През 1951 г. е избрана за солистка на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”, на които е съосновател заедно с друга фолклорна изпълнителка – Вълкана Стоянова. Тя е и сред първите, които започват да пеят пред микрофона на Радио София, а Златният фонд на БНР съдържа повече от 100 записа на нейни автентични песни. Кариерата ѝ на народна певица се свързва и с концертните групи „Седянка”, „Наша песен”, “Българска песен”, с които обикаля България и още 25 страни по света.
Не липсват и интересни истории от тези години – Магда Пушкарова е била една от първите жени с шофьорска книжка и редовно се изявявала като шофьор на колегите си по турнетата. На едно участие по време на турне пък чупи крак, но решена да продължи, за да не подведе феновете и оркестъра и с риск за собственото си здраве, намира нестандартно решение – обущар заковал ток към гипсирания ѝ крак. Той бил прикрит от дългата ѝ рокля и така поредният концерт се състоял успешно.
Що не ме ожениш мале ле,
що ме не задомиш –
малък ли ме имаш, мале ле,
или аджамия*.
Или пари немаш, мале ле,
къща да ми сториш.
Ни те малък имам, синку,
ниту аджамия.
Алтъните син ще продам,
къща да ти сторя,
къща да ти сторя, синку,
къща чардаклия.
Ама ми е мъчну, синку,
нали сме бежанци,
чузди сме чуздинци, синку,
рода си немаме,
сватбари да дойдат, синку
дар да ги дарувам.
Почетен гост е на първия събор надпяване „Странджа пее”, организиран от Радио София през 1960 г. в село Граматиково. Съборът обединява на една сцена 560 певци и музиканти, и поставя началото на подобен род събори в цялата страна.
През 2005 г. на Международния фолклорен фестивал в Бургас получава награда за цялостен принос в областта на народното изпълнителско изкуство. Сред най-известните ѝ песни са: „Тудору, Тудору”, „Що не ме ожениш, мале”. Гласът ѝ е неповторим, леко приглушен и не може да бъде объркан с този на друга народна певица. Песните ѝ са красиви, но от тях лъха минорно настроение. Това се дължи на произхода ѝ от Одринска Тракия. Маниерът ѝ на пеене наподобява този на гръцките певци и на бежанците от Лозенградско.
Мемоарите на народната певица имат обем от 650 страници и започват с получени от нея поздравления от няколко президенти и премиери. През 2006 г. посмъртно е издадена книгата „Чародейката на Странджа” на етномузиколога ст. н.с д-р Михаил Букурещлиев, която съдържа 86 песни от репертоара на Магда Пушкарова, лично подбрани от нея приживе.
Магда Пушкарова си отива от този свят през 2006 г. на 86-годишна възраст. До последния си миг тя можела да бъде видяна из софийските улици – „наконтена” с копринен костюм, златни бижута, капела, дълги коси, прибрани на кок и достолепна странджанска осанка.
Магда Пушкарова е първата изпълнителка на народни песни, която популяризира странджанския фолклор из цялата страна, полагайки основата за следващото поколение странджански певици. Поетът Асен Разцветников е този, който я нарича „първата весталка на Странджа” и ѝ измисля прозвището „чародейката на странджанските песни“. Нейният принос за опазването и разпространението на странджанската традиция е огромен, затова днес на нея се кръщават фолклорни конкурси и ансамбли и всеки почитател на странджанската песен помни името ѝ.
Оставете коментар