Манастир Свети Яни в Ахтопол

Ахтополският манастир Свети Йоан Предтеча (Продром), известен повече като Свети Яни, се е намирал на едноименния нос, южно от пристанищният залив на град Ахтопол. Днес от този манастир не е останало почти нищо, тук там се забелязват наченките на основи на някогашни манастирски сгради. Ако е запазено нещо, то трябва да е под земята.

История

Средновековният манастир Св. Йоан Продром е изграден на свято място, известно още от първите векове на християнството, а може би и от по-рано. Потвърждение за това дават разкриваната в акваторията около носа Свети Яни строителна керамика от ранно християнска църква (IV-VI в.), както и множество артефакти свързани с отколешен църковен живот. Съществуват предположения, че в близост се е намирал главният храм на първата Агатополска архиепископия, която вече е била факт по времето на император Юстиниан Велики (527-565 г.).

Историческите сведения за самия манастир Свети Яни са доста оскъдни. Времето на основаването му не се знае със сигурност. Според историците, той е възникнал не по-късно от XI в.

Предполага се , че тук е резедирал Агатополският митрополит до 1829 г., когато Агатополската митрополия е била обединена със Созополската. След това манастирът продължил да съществува, но с постепенно затихващи функции. Днес все още се намират стари хора, които си спомнят, че през първите десетилетия на XX век, обителта е била обитавана от няколко монахини.

След 9 септември 1944 г. манастирът бил вандалски поруган и унищожен. Активисти на БКП изгорили многобройните безценни икони – „пробвали как горят“, а манастирската църква превърнали в обор. Ето как я описва известният български художник и изкуствовед проф. Васил Захариев през 1955 г.:

Сега от него (манастира) е останала само църквицата, почти разрушена, потънала в купища тор и мръсотия. Мазилката по стените, които някога са били покрити със стенописи, останки от които личат тук-там, е почти изкъртена. От иконостаса и иконите нищо не е останало. На мястото му сега са направени ясли за връзване на коне. В средата на църквицата е издигнат дъсчен понтон за складиране на фураж…

По спомени на местни хора, последният монах от обителта бил прогонен в началото на 50-те години на XX в.

През 60-те години на мястото на манастира е построено поделение на Гранични войски. Това, което било оцеляло допреди е напълно унищожено и сринато със земята, а околовръст целия нос Свети Яни били изкопани бетонно укрепени окопи и траншеи, за защита срещу „врагът агресор“. Днес поделението е закрито и разграбено, но и манастира го няма …

Архитектурно описание

По време на Странджанската научна комплексна експедиция през 1955 г., манастирът Свети Яни е бил обект на изследване, от екип изследователи: арх. Георги Стойков, изкуствоведът проф. Асен Василиев и вече споменатия проф. Васил Захариев. Именно от тях днес имаме някаква бегла представа за това, какво е представлявал този старинен манастир.

Описана е само манастирската църква, от която е била запазена източната ѝ част – апсидата, олтарното пространство и малко от наоса. Олтарът се отделял от кораба с масивен зид, прорязан от два отвора. Южно от апсидата олтарът се разширявал и образувал нещо като малко помещение,което се включвало в общото правоъгълно очертание на сградата. В църквата е имало една извънредна особеност -отвътре апсидната надлъжна ос не е вървяла по средата на кораба, а отвън апсидата се намира в средата на източната стена. Църквата първоначално е била еднокорабна, с вътрешна ширина 7 м, но впоследствие, за да се намали страничното напрежение върху зидовете, били поставени дървени колони под обтегачите. Покривът е бил двускатен, дървен, навярно изграден в по-късно време. Всичко това говори, че до последния си вид,църквата е претърпяла няколко преизграждания. Въз основа на плановото разпределение, конструкция и пространствено оформление, манастирският храм в най-общи линии е датиран към XII век.

Стенописи и икони

Цялата вътрешност на манастирския храм е била изписна със стенописи. Има сведения, че те са били запазени в сравнително добро състояние докъм 1936-38 г. За тяхното последно състояние,преди разрушаването на църквата, беше споменато по-горе. През 1955 г.са били запазени отделни фрагменти от стенописи, предимно по сводовете. В олтарната апсида е стоял сравнително добре съхранения образ на Богородица Ширшая Небес, нимбата на този образ е бил украсен с пластичен щикатурен бароков меандър, характерен за XVIII в. Под Ширшая, в кръгъл медальон, добре личал Христос Евергет, а от двете му страни изображенията на Св. Петър и Св. Дионисий, Св.Спиридон и Св. Кирилос. Горе на свода е бил изписан Христос Пантократор и Убрус, държан от ангели. Около Христовия образ също е имало пластична нимба. В останалата част на църквата, в наоса, мазилката е била изкъртена. Само надясно от вратата, на южната стена е личало полуразрушено изображение на фигура на мъж, главата и горната част на гърдите на когото били изпаднали, специалистите са дали предположение,че това е образ на ктитор. И също там, на южната стена е имало парче от мазилка (изпаднало на земята) с остатък от женски образ с нимб.

Стенописите в църквата на манастира Свети Яни са охарактеризирани като дело на опитна ръка, които имали сходство със стенописите от края на XVIII в. в олтарната апсида на църквата Възнесение Господне в Ахтопол.

В наши дни

Днес мястото, където някога се е издигал Ахтополският манастир Св. Йоан Предтеча, на територията на пустеещото бившо поделение, е изцяло затревено и обрасло с растителност. Само едни бъдещи археологически разкопки ще покажат какво е останало и има ли нещо за възстановяване?