„Голям далекогледен, прозорлив ум, който липсва в много глави на най-високите управници…“ Така през 1919 г. Никола Генадиев (Председател на Народнолибералната партия), определя Ненчо Николов Кротков – втория кмет на Царево (Василико) след Стефан Тошев. Кротков е революционер, деец на ВМОРО, един от борците за националната кауза в Странджа.
Роден е на 14 октомври 1870 г. в с. Маджура – Източна Тракия, което днес се намира в Турция. Завършва началното си образование във второкласното училище в гр. Малко Търново през 1887-1888 г. През 1895 г. участва в Мелнишкото въстание (или както той го нарича – Македонското), организирано от Върховния македонски комитет. Между 1899 и 1902 г. се сражава против англичаните в англо-бурската война, в която според някои участва и капитан Антон Бозуков от Василико. Така Кротков прекарва известно време в Южна Африка.
При завръщането си в България взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г, а по-късно и в Балканската война, в отряда на Михаил Герджиков. След превземането на Василико, групата се разделя на две части. Кротков и четата на Стоян Петров тръгват към Бродилово, Маджура, Блаца и стигат до с. Старо Стефаново. Участва в боеве с турски войски край с. Неманкьой и в осуетяването на десанта на крайцера „Хамидие“ в пристанището на Инеада. По-късно става началник на охраната в района на Блаца, Маджура и Корфоколиба, където има задачата да създаде българска администрация. В с. Маджура става учител (1908-1913 г.). През месец октомври 1913 г. става Председател на Временната тричленна Василиковска общинска комисия, а по-късно и чиновник по държавните имоти във Василиковското околийско финансово управление (1914-1917 г). В този период започва масовото изселване на местното население от Черноморското крайбрежие.
При изпълнение на служебните си задължения, край село Бродилово Кротков попада на засада, организирана от гръцки чети. Ранен е на 14 места в последвалата престрелка. След възстановяването му става проверител на дървени материали в Куршумлийското лесничейство при Нишката горска инспекция (1917-1918 г.). По-късно става и майстор-готвач, занимава се с лозарство, овощарство, пчеларство.
Участва дейно в културния и обществения живот на Василико. Прави предложения пред общинските власти за подобряване на дърводобива, разширяване на корабостроителната работилница, за превръщането на Царево и Ахтопол в курортни селища. Има значителна роля за основаването на читалище „Георги Кондолов“ във Василико, за което получава грамота от настоятелството. Делегат е на Тракийския събор в Одрин (1918г), като е упълномощен от Василиковска околийска дружба „Одринска Тракия“. Взима участие и инициатива за провеждане на различни мероприятия по решаване на бежанския въпрос, тъй като самият той е бежанец от Източна Тракия. Избран е за председател на комитета за изграждане на паметен храм на Петрова нива – за увековечаване паметта на тракийската Странджанска епопея през 1903 г. Също така развива публицистична дейност, като негови статии и до днес се пазят в Регионалния държавен архив – Бургас. Умира на 10 октомври, 1966 г. в тогавашен Мичурин на 96-годишна възраст.
Оставете коментар