Стефан Тошев е роден на 23 април 1883 година в град Кратово, тогава в Османската империя. Учи в българска мъжка гимназия в Солун. Приятел и съратник на Даме Груев. Също така е роднина и личен приятел на Павел Шатев, един от Солунските атентатори, взривили на 15/28 април 1903 г. френския параход „Гуадалкивир” в Солунското пристанище. Във връзка с тях е арестуван и затворен.
През 1904 година учителства в Кратово и същевременно е член на Кратовския околийски комитет на ВМОРО. Следва химия в Женева, Швейцария. През 1909 година се завръща в Македония, но е подгонен от турските власти и се мести в Одринска Тракия, където преподава в българската девическа гимназия в Одрин, в Лозенград, Малко Търново и на други места. Жени се за Елена Димова Берберова (Тошева) от Малко Търново, с която го свързва забележителна дружба още от ученическите ѝ години. От нея има син – Дамян Тошев, починал във Варна. И до днес там живеят неговите потомци.
Малко преди обявяването на Балканската война е пунктови началник на чета в село Алан Кайряк, днес Ясна поляна. През 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на Лозенградска партизанска дружина. Назначен е за председател на Временната тричленна общинска комисия във Василико от командира на дружината Михаил Герджиков на 9 октомври 1912 г. и остава на поста до 1914 г., с прекъсване поради участието си в Междусъюзническата война. След нейното приключване следва „Юридически науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където се дипломира през 1920 г. Участва още и в Първата световна война.
През учебната 1920 – 1921 г. Тошев поставя началото на гимназиалното образование в Малко Търново, където работи като учител и като мирови съдия. По-късно е избран за председател на Районния съд. Той е виден общественик, идеолог и радетел на кооперативното дело в Странджа и сътрудник на вестник „Горянин“.
Стефан Георгиев Тошев почива внезапно в събота вечер в 23 часа на 11.10.1930 г. на 47 годишна възраст в гр. Малко Търново. Малко преди това от странджанското градче си тръгват „адвокати”, пили заедно с един от героите на Солунските атентати. Загадката на неговата смърт и до днес занимава изследователите на Странджа.
Споделено за него
Петко Росен си спомня: „Мой спътник беше черноокият левент и харамия Стефан Тошев, винаги носещ със себе си задушевната красота на аристократ. Роден в най-пустия град на Македония – Кратово, гдето се раждат само корави като скалите му души, той бе един психологически парадокс – най-меката душа, каквато досега не съм усещал.“
Янко Профиров от Малко Търново: „Беше крайно ученолюбив и културен човек. Обичаше да помага на хората.“
Никола Карагеоргиев, културен деец и журналист: „Бе голяма възхитителна фигура и като ум, и като физика, обичаше децата.“
Оставете коментар