Странджански манов мед: защо да си хапваме повече от него?

За някои началото на август може би е разгарът на летния сезон. За нас обаче това е времето за странджански манов мед, тъй като от 1-ви до 10-и дегустираме пчелни продукти в рамките на уникалния за България фестивал за мановия мед, който вече 15 години се провежда в Царево. Ето защо решихме да си припомним защо е необходимо да посетим това вкусно събитие и защо е важно да си хапваме повече странджански манов мед…

Какво представлява уникалният странджански манов мед?

Странджанският манов мед е с наситен тъмнокафяв, понякога до черен цвят. Притежава специфичен вкус, доста по-различен от този на нектарния и билков мед, и се захаросва по-трудно. Нещо повече – той притежава лечебни и укрепващи организма свойства, които не се срещат у никой друг от пчелните продукти. Добива се от мана от дърветата, която представлява лепкава, богата на захар течност, секретирана от някои видове насекоми при храненето им и от листата при нараняване.

Мановият мед в митологията и християнството

Според норвежката митология маната пада от свещеното дърво Игдрасил, което свързва подземния свят, света на хората и света на боговете. Пчелите се хранят от тази свещена мана и от нея произвеждат меда. В гръцката митология маната също присъства – тя се стичала от ясеново дърво, а нимфите мелиади хранели с нея невръстния бог Зевс на остров Крит. В Стария завет при скитането на евреите из пустинята след продължителен глад се случва чудо и те се сдобиват със субстанция, наречена „манна”, която се асоциира с маната от някои изследователи.

Защо е полезно да се яде странджански манов мед?

Вкусният странджански манов мед е извънредно богат на минерални вещества – от 5 до 9 пъти повече в сравнение с нектарния мед. Съдържа най-голям брой свободни аминокиселини, а също и много фосфор, калций, магнезий, калий, натрий, фолиева киселина, витамин B1, B2, B6, B12, фитонциди. Количеството монозахариди в него допринася нормалното функциониране на черния дроб.

Уникалното при мановия мед е, че съотношението на микроелементите в него е почти същото като у човешката кръв. Той е с много ниско съдържание на полени за разлика от нектарния мед, събиран от цъфтящи растения и следователно богат на полени. Поради тази причина е подходящ за хора с поленова чувствителност, които при консумация на друг вид мед биха развили алергична реакция. Също така е много силен имуностимулатор, затова е полезен при възстановяване след боледуване, а лесно усвоимите калории в състава му го правят подходящ за консумация от деца. Алкалното му действие обуславя свойството му да енергизира и го прави изключително подходящ при физическа активност и спорт, тъй като предотвратява умората и мускулната треска при натоварване. Има и доказан антиоксидантен ефект.

Мановият мед има още противовъзпалително и диуретично действие, а биологичноактивните вещества в състава му спомагат обмяната на веществата в организма, нервната система и здравата кожа. Подпомага храносмилателната система чрез естествени пробиотици, което го прави особено подходящ за страдащите от колит или при прием на антибиотици.

Подходящ е за профилактика, както и за лечение на грип и на вирусни инфекции. Особено полезен е при простуда, която засяга горните дихателни пътища, пикочния мехур и бъбреците. Действието му върху сърдечносъдовата система се изразява в укрепването на сърцето, усилването на кръвообращението и понижаване на кръвното налягане при хипертония.

В експеримент, проведен през 90-те от доц. Светослав Ханджиев, председател на Съюза на апитерапевтите в България и член на Европейската академия на науките по хранене, на един училищен клас в Провадия е предоставен манов мед с пчелен клей и орехови ядки през есента. В резултат на стимулацията на имунната система тези ученици са се разболявали много по-рядко през зимата и пролетта в сравнение с децата в останалите паралелки.

Проучване на група словашки учени от 2011 г. пък показва изключителните резултати на мановия мед при елиминирането на бактерията Stenotrophomonas maltophilia, която е свръхрезистентна на всякакви антибиотици и води до често получаване на вътрешноболнични инфекции. Идеята на учените за провеждане на този тест идва от информацията, че през древността лечителите са използвали меда за справяне с широк спектър инфекции, без да има привикване от бактериите. В този тест мановият мед печели надпреварата с фармацевтичните антибиотици, които стават неефективни, след като бактериите добиват резистентност към тях.

Мановият мед има лечебно действие дори при туморни образувания, тъй като забавя растежа им и мутацията на здравите клетки. Най-добре се проявява действието му при рак на млечните жлези, меланоми и колоректален рак. Въпреки безспорните лечебни и имуностимулиращи свойства на мановия мед, той е твърде силен и не бива да се дава на деца под двегодишна възраст, тъй като може да предизвика неблагоприятна реакция като алергия към пчелни продукти или затруднено функциониране на храносмилателната система. Препоръчителната профилактична доза за прием е 15-20 гр. дневно час-два преди хранене, но при провеждането на лечение с мед дозата може да бъде увеличена.

Как се добива манов мед?

Съществуват две хипотези относно добива на манов мед, като учени и пчелари не са единодушни. Единият начин за получаване на манов мед е от т.нар. „медена роса” – това са капчиците сок, появяващи се по листата и игличките на растенията, нападнати от листни и щитоносни въшки, както и от жълъдите, пробити от жълъдовия хоботник и от жълъдови плодови червеи. Това е манов мед от растителен произход. Другият начин е чрез изсмукването и преработката от пчелите на отпадъчните вещества, получаващи се от обмяната на веществата на някои видове вредители като листни бълхи, листни въшки и щитовки. Тези вещества са много богати на захари, поради голямото количество растителен сок, който тези насекоми използват за храна. Затова те са привлекателен източник на храна за пчелите. При събирането на скъпоценната мана обаче пчелите имат конкуренти в лицето на мравките, които също се хранят с нея.

Маната може да има различен състав и различно захарно съдържание в зависимост от какъв вид дърво е добита. Мана се получава от различни дървесни видове като дъб, бор, смърч, ела, клен, бряст, върба, липа, трепетлика, ябълка, слива, круша, вишня, лиственица и др. Според учени от една липа с приблизително 50 000 листа, нападната от листна въшка, през вегетационния период може да се получи до 45 кг мана.

Защо странджански манов мед?

В странджанския район маната се образува под влияние на специфични климатични условия, които се формират от въздушно течение, идващо от Беломорието към Черноморието през пролетта, като то подпомага образуването ù по жълъдите. Не бива да се пренебрегва и голямото наличие на билки, цъфтящи през цялото лято в странджанския регион, което обогатява полезния състав и аромата на получавания тук манов мед спрямо други места в страната. Друг важен фактор е и този, че Странджа е обявена за екологично чиста зона и повечето пчелини се намират навътре в гората, далеч от населени места, пътища, обработваеми земи и промишленост, благодарение на което медът е чист, лековит и нескромно може да бъде наречен еликсир.

Днес уникалният пчелен продукт странджански манов мед е най-скъпо продаваните на немския пазар, като цената му може да бъде до два пъти по-висока от тази на обикновения нектарен мед. Интересен факт е, че той е доста търсен продукт и в далечна Малайзия, където цената му достига 26 рингита или ≈5,51 евро за бурканче от 320 грама.

Интересна ли ви беше тази статия? Ако обичате да си похапвате странджански манов мед, може би и за вас ще бъде добра новина, че продуктът получи зелена светлина от ЕК за придобиване на защитено наименование по произход и се очаква процедурата да приключи до няколко месеца. Вижте повече тук.