Черно море е един от най-замърсените с микропластмаса водни басейни в света, съобщи БНТ. Това показва изследване на замърсяването в региона, проведено през последната година като част от кампанията „Свободни от пластмаса“ на „Грийнпийс България“.
Изследван е районът между Бургас и нос Калиакра, а резултатите отчитат, че количеството на пластмасови елементи във водата е средно 429 000 частици на квадратен километър (моментно състояние в дадения период). Именно по този показател морето ни се счита за едно от най-замърсените в света, като замърсяването е сходно с това в Балтийско и Средиземно море. Най-голямо е количеството микропластмаса в района на нос Калиакра и устието на река Камчия. Данните са получени чрез събиране на проби от водната повърхност, като замърсителите са разделени в 7 основни категории – изкуствени полимери (пластмаси), гуми, текстил, храна или картон, обработено дърво и метал. Най-висок дял има микропластмасата – между 90 и 100%, като в нея най-голямо е количеството на влакната. Не малко са и плаващите морски отпадъци – замърсяването с тях е съпоставимо с това в румънската акватория или по бреговете на Чили. Най-силно е замърсяването в района на Варна и нос Емине.
Изследването е дело на учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, а теренното проучване е проведено на борда на кораба Rainbow Warrior. Авторите посочват, че като цяло данните за замърсяването в Черно море са недостатъчни и необходимостта от подобни проучвания е голяма, тъй като пластмасите нанасят големи вреди на околната среда и в частност на водните басейни – както на техните обитатели, така и на плавателните съдове и водната инфраструктура. По думите им е препоръчително изследвания да се правят по цялата брегова линия през всички сезони.
Надяваме се изследването, за чието случване помогнахме, да се превърне в основа за следващи по-задълбочени проучвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна употреба да не са част от света ни. Има достатъчно решения, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс България“.
Изследователите отбелязват, че пластмасата за еднократна употреба – като опаковки, торби, чаши – се разграждат на малки частици, когато попаднат в морето. Те се носят във водата дълги години и стават храна на морските обитатели. Изхвърлените отпадъци са както от брега, така и от преминаващите плавателни съдове. Според статистиката пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове.
Припомняме, че за разграждането на една найлонова торбичка са нужни между 15 и 100 години, за кенчетата от безалкохолни и бира – между 80 и 100 години, за пластмасовите бутилки – около 450 години, за санитарните отпадъци като дамски превръзки и памперси – между 500 и 800 години, а пластмасовите туби са на практика вечни.
Оставете коментар