Скъпи читатели, дойде моментът да Ви представим и новия участник в рубриката ни за успешните хора от Царево и региона: Костадин Михайлов от село Бродилово – народен певец и нестинар. Или поне с това е най-известен. Оказва се обаче, че той има доста повече интереси и, за наша радост, всички те са свързани с опазването и популяризирането на културното и историческото наследство на Странджа. Костадин Михайлов е също историк, фолклорист, краевед, председател на сдружение „Пазители на българското“. През миналата година той публикува поредната си книга за Странджа, а сега му предстои голям концерт в Бургас. Какви други проекти можем да очакваме от Костадин Михайлов в бъдеще, разберете в интервюто, което той даде специално за Царево.Инфо. Приятно четене!
Костадин, разкажи ни, какъв е животът ти в момента?
Живея в София, работя от 6 години в Костинброд като учител по музика и история в Първо ОУ „Васил Левски“. Имам прекрасни колеги, които винаги ме заместват, когато ми се налага да пътувам за концерти и представяния на албуми. Директорката на училището също винаги влиза в положение. От няколко години правя записи и концертирам и с оркестъра на БНР за народна музика, с тях сътрудничеството е много ползотворно. Радостен съм, че един млад композитор и преподавател в Музикалната академия в Пловдив написа песен за мен, която изпях с академичния хор. Получи се много добре, тази песен участва в концерт и е допусната до класация на концерта на 16 юни в Чепеларе. Трябва да я изпеем по същия начин, по който сме я записали за Златния фонд на БНР.
Това е моят живот – участия, пътувания, работа, но колкото и да съм зает, при малко свободно време се завръщам в Бродилово. Тук се чувствам най-добре. Работя в градината, отглеждам и цветя, приготвям си някои материали, които смятам да използвам за проектите си в бъдеще. Най-новото е, че през юни сдружението, на което съм председател („Пазители на българското“ – бел.ред.), ще започне да издава свой вестник – „Български дух“, който ще се печата в Бургас, но ще се разпространява в цяла България и дори вече има абонаменти. Тематиката му ще е свързана с фолклор, култура, история и православие. Първият излезе на 5 юни.
Освен издаване на вестник, на теб ти предстои и концерт на 1 юли в Бургас. Разкажи ни повече за това събитие.
Концертът ще бъде в Летния театър от 20:00 ч. Това е пoредният трети концерт, който ще правя там. Първият бе по инициатива на кмета на Бургас, тогава хората успяха да гледат 2-3 часа концерт безплатно, и то навръх рождения ми ден. Третият отново се организира от община Бургас и то от инициативен комитет с председател Златка Ставрева. Посветил съм го на 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание – събитие, което много уважавам като историк. Специално участие в концерта ще вземе Жечка Сланинкова, както и някои млади фолклорни таланти от Странджа. Винаги съм държал на дечицата, които сега започват – знаете колко е трудно в днешно време да успееш, ако никой не ти подава ръка. Аз съм минал по този път и затова сега подкрепям младите. Концертът отново ще бъде с вход свободен. Почти всички общини в област Бургас – 14, подкрепиха събитието. Благодарен съм на всички, най-много на Господ – вярващ съм.
Спомена Златка Ставрева и Жечка Сланинкова. В тази връзка кой е любимият ти изпълнител на странджански народни песни? Има ли някого, на когото се възхищаваш?
Възхищавам се на всички, най-много на по-старите певци – на Георги Павлов, Магда Пушкарова, Комня Стоянова, Манол Михайлов, Янка Рупкина, която често ми е гост в Бродилово. Жечка Сланинкова избрах за специален гост на концерта, защото сме близки приятели. Тя е един от най-добрите изпълнители от поколението преди мен. Златка Ставрева ми е кръстница и сме много близки. Преценихме тя да бъде председател на инициативния комитет, защото тя е много добър организатор – организирала е цели международни фестивали. Иначе най-много съм обичал през годините Манол Михайлов заради автентичността му. Аз съм от тези певци, които се придържат само към автентичното. Пея само странджанска музика, нямам никакви други прищявки през годините, откакто съм започнал. Защото най-важно е човек да си знае мястото и когато изляза на сцената всеки да знае какво ще запея и какво може да очаква от мен.
Знаем, че събираш и народни песни от Странджа, които не са записвани досега. Разкажи ни малко повече за това.
Така е, имам няколкостотин песенни образци, които съм издирил лично през последните 10-15 години. Те са публикувани в последната ми книга „Фолклорният цвят на Странджа”. Голяма част от тези песни аз съм записвал с оркестъра на БНР и съм ги оставил в златния фонд за поколенията. Много от песните направих само с тъпан и гайда, защото те са характерни инструменти за Странджа. Миналата година записах и голям брой акапелни песни, без никакъв съпровод, за да може да бъде възможно най-автентично. Наскоро записах и десетки песни с ансамбъл „Загоре“, отново възможно най-автентично. Аз не обичам обработки, освен когато се налага да пея такива с хора на академията или на БНР. Това е мое хоби от малък – да издирвам най-възрастните хора в селата, да се срещам с тях, да записвам техния глас, да ги снимам и съм много радостен, че тези 186 души, с които съм се срещал през годините, повечето над 80-годишни, съм запазил на аудио и видео носител и рано или късно ще направя филм в няколко части, подкрепен с исторически факти.
Фолклористиката несъмнено представлява интерес за теб, ти имаш и три книги на такава тематика – „Теренна фолклористика и теория на народната музика в Странджа“, „Кратка история на село Веселие“ и „Фолклорният цвят на Странджа“. Значи да очакваме и филм от теб по темата?
Да, но в момента се занимавам с историята на Бродилово. По никакъв начин не се отбелязва това събитие, но първото споменаване в османските архиви на селата Бродилово и Кости е през 1498 г. и тази година се навършват 520 години. Бродиловчанин е съставил и речника на странджански диалект – казва се д-р Милчо Касъров. Той е съставител също така и на книгата „Предците“.
Ти си ръководител и на мъжката фолклорна група „Георги Павлов“ от Бродилово. Как се стигна до идеята за създаването ѝ и какви са плановете за развитието ѝ?
Решението за създаването на мъжката фолклорна група бе взето тук, на масата в моя двор. Създадохме я, защото искаме да пеем автентични странджански песни и първото ни участие беше на 1 ноември 2017 г. на Деня на християнското семейство в Приморско, на юбилея на квартет Китен с ръководител Златка Ставрева по нейна покана. Имахме и още няколко участия след това, като съвсем скоро участвахме във фестивала за деца „Великденската магия на българското яйце“ в експоцентър „Флора“ – Бургас, където спечелихме златен медал. В Приморско също взехме медал. Наскоро взехме участие в 7-ми Mеждународен фолклорен фестивал „Атлиманска огърлица“ в Китен от 6-и до 10-и юни. Където ни поканят и имаме възможност, с радост бихме участвали.
Има ли интерес от млади момчета от Бродилово също да се присъединят към групата?
Да, има, засега сме 7-8 души и аз като ръководител много се радвам. Моето родно село Бродилово е любимото ми място в България. Каквото мога, винаги съм правил, само да дойдат тук повече хора и да се знае името на Бродилово.
Най-новата ти инициатива, свързана с Бродилово, е със сдружение „Пазители на българското“, на което си председател, и се нарича „Походи по следите на светците“. Разкажи ни малко повече за това.
Идеята за походите, организирани от сдружението, се роди още в София, защото приятели и почитатели започнаха да ме питат къде се намира Бродилово и кога могат да го посетят. Затова реших да организирам посещения за хората, които проявяват интерес.
Значи ти си привлякъл толкова много хора да посещават Бродилово, че вече ти се налага да ги организираш в групи?
Да, за да мога най-добре да обърна внимание на всички, които имат желание. Тук са идвали и доста журналисти, представители на медиите, снимал съм и 40-минутен филм с холандски екип – „Момчето, което беше сън“, посветен на нестинарството и на песните. Идеята ми за походите беше да събере всички любители на Странджа и в избран ден да посетим някое специално място в района и да попеем. Първият поход беше на 19 май, когато посетихме местността „Св. Константин“ край Бродилово. Играха се хора, леля ми нагости посетителите със странджански зелник, имаше и музиканти, а лектор на групата бе културологът д-р Георги Мишев, автор на множество книги, сред които и „Антични следи в магически обреди от българските земи“. Той разказа за култа към свети Константин, защо трябва да се вярва в него, начините на почитането му през вековете. Следващата група ще се събере на 16 юни, а походът ще бъде до местността „Св. Богородица“ в Бродилово. Това е силно духовно място. Пътят дотам е добре проходим. Походът ще започне по същия начин – с музиканти и хора, ще минем през моста над река Велека, ще видим цъфтящата зеленика и най-горе ще изнесем лекция с Горан Стефанов от историческия музей в Малко Търново. Ще говорим за култа към светците в Странджа и отделно към Богородица от Христа насам до наши дни. Посетителите ще имат възможност да запалят свещ и да си налеят вода от аязмото. Там също ще направим импровизиран концерт с участието на няколко фолклорни групи, а аз ще пея. Това ще продължи до късен следобед, след което ще пътувам до Чепеларе за концерт с Космическите гласове на БНР с диригент Ваня Монева.
Ти си също така и нестинар. От колко време вземаш участие в нестинарските игри?
От 14-15 години, още от малък. Участвам на панаирите в Кости и в Бродилово. Това е дадено на човек – или го има, или го няма. Не обичам да говоря за нестинарството, то трябва просто да се гледа. Според мен трябва да се покани един запознат лектор, като например проф. Валерия Фол, която има над 20 години изследвания за нестинарството тук и в Северна Гърция, който да обясни на посетителите как да се държат 30 минути преди влизането на нестинарите в огъня. Да се знае, че не трябва да свиркат и да ръкопляскат – това не е шоу, това е един много важен ритуал. Танцува се за здраве и за берекет. Ако сте гледали старите записи от 60-те години на миналия век, когато играе баба Злата, никой не подвиква, никой не ръкопляска.
Значи според теб популяризирането на ритуала и идването на все повече туристи по-скоро му вреди? Загубил ли се е според теб смисълът му?
Да, така е. Нестинарството е обред, на който могат да присъстват и 5 човека. В древността подобни ритуали са се правели само на най-високите места в Странджа. По този начин светецът е изпитвал истински вярващите. Смисълът се губи, да, слава богу, не окончателно. Ние знаем как да го направим правилно. Правили сме нестинарски игри в Църногорово в Малко Търново със студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии (Костадин Михайлов е завършил именно този университет – бел.ред.) на деня на Св. Богородица. Не го разгласихме и беше толкова автентично и зареждащо, както трябва да бъде. Нямаше фотоапарати и камери, хората просто гледаха.
И накрая въпросът, който задаваме на всички участници в рубриката ни за успешните хора от Царево и региона – това, че си израснал тук, по-скоро предимство ли е, или е пречка за твоето развитие?
Разбира се, че е предимство. Особено за мен като човек, който изследва историята и фолклора на Странджа. Където и да съм ходил из България, аз винаги съм казвал с гордост, че съм от село Бродилово. Някои може и да не знаят името ми, но казват „момчето от Бродилово“. Дори и да съм в София, всяка седмица си идвам, тук е мястото ми. Радостен съм, че и моята приятелка – Стела Никова, също обича Бродилово и идваме често тук. Не можем да се отделим от селото.
В този ред на мисли би ли се върнал да живееш тук за постоянно?
Да, с радост.
Оставете коментар