Град Царево

География

Царево е град в Югоизточна България, който се намира се на 63 км южно от Бургас и 472 км югоизточно от София.
В града се намира първото пристанище откъм южната граница на България и от 1995 г. то е обявено за международно.

Царево се намира в подножието на Странджа планина – там, където тя се снишава до морето. На юг от града се намира връх Папия с 502 м надморска височина, откъдето гледката към Царево и крайбрежито на Странджа е изумителна. Градът е разположен на три малки полуострова и съответно на четири залива, което го прави уникален за България. Разположението на града наподобява това на Рио де Жанейро в много по-малък мащаб (многото заливи и малки плажове, близостта до планината). Бреговата ивица е много разчленена, редуват се скалисти полуострови с неголеми живописни плажове.

Петте брегови ивици със статут на плаж са:

• Цетрален плаж с дължина 274 м в непосредствена близост до центъра на града
• Нестинарка в квартал Василико с дължина 550 м
• Попски плаж с дължина 150м, северно от града
• Арапя с дължина 600м, намира се на 2 км в посока Лозенец
• Оазис с дължина 550м, намира се на 3-4км в посока Лозенец

Градът е административен център на Община Царево.

История на Царево

Най-ранните сведения за града датират от XII век (1154 г.), когато се споменава от арабския географ Мохамед Ал-Идриси под името „Василику“. Пристанищното селище Василикос е изобразено и на морските карти от XV — XVI век. Повече подробности се срещат в пътеписите на турския пътешественик Евлия Челеби през 1662 г. Той го описва под името „Василикоз бургаз“, като малка крепост, заобиколена от лозови насаждения.

През 1829 г., според Г. Енехолм, във Василико имало 220 къщи, а според друг документ от 1831 г. градът наброявал 434 къщи и 1831 жители.

През есента на 1882 година избухнал пожар, който унищожава селището почти напълно. Жителите решили да построят града си на ново място – на северния полуостров наречен Лимнос. Но една част предпочели да останат на старото място – при нос Кастро. Така постепенно Ново Василико се оформя като административен център на града. Към 1903 г. Ново Василико има построени вече 150 къщи и започва да се оформя като административен център на града. Тук се установяват и представителите на турската администрация.

Подробната история на град Царево можете да прочетете тук.

Археологически находки

За богатата история на Царево свидетелстват множество археологически паметници.

На 3 км. северно от Царево, в акваторията на къмпинг „Арапя“, са открити археологически останки от късната античност. При подводни проучвания, проведени от проф. Велизар Велков, са намерени амфори от IV — VI в. и вносна червенолакова керамика от Северна Африка, Сирия и Константинопол.

В самия град, на южния полуостров близо до църквата „Св. Троица“ (в днешния кв. Василико или Стария квартал), има останки от средновековна крепост. Малко повече данни за нея дава турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1662 г. я нарича „Василикоз бургаз“. Според него „бургас“ на гръцки език означава „крепост“. Според чешко-български археолог Карел Шкорпил тя е била обитавана от морски пирати.

Късноантична и средновеков крепост се намира на връх Папия на 4,5 км западно от село Варвара и 6,4 км югозападно от град Царево. Надморска височина е 501 м.

В наши дни

През 1967г. градът е обявен за климатичен морски курорт с национално значение. По време на комунизма Царево е бил обсипан с почивни лагери и станции на различни организации и предприятия от страната. В днешно време все още има останали няколко такива, но те са отстъпили място на новопостроени хотели и вили. Градът предлага на своите гости около 5000 места в хотели и частни квартири.

Икономиката на града в днешно време се гради главно около туризма и голяма част от жителите му работят в тази сферата.

Риболовът е отрасълът с най-стара история в Царево.
Градът е стар корабостроителен център. В местната корабостроителница е построен най-големият български кораб от дървен материал – „Горянин“. С навлизането на новите материали отрасълът се е свил до производство на рибарски лодки и скутери, спасителни лодки, доскоро са се произвеждали катамарани и тримарани.
Друг отрасъл, застъпен в града, е дърводобивът и съответно дървообработването.

Уникалното съчетание на море, планина, реки, екзотичната флора и фауна, заедно с традициите и автентичната странджанска култура и обичаи предоставят богати възможности не само за една наистина пълноценна почивка, но и за едно докосване до магията на този край. Всяка година в края на май в общината се провеждат празници на изкуствата за деца и юноши, а през лятото се провеждат Дните на Нептун. По традиция, през месец август се провежда фестивалът на мановия мед.