Странджански обичаи

Векове наред по тия земи е царувала една от най-древните в културно отношение световни цивилизации – тракийската, оставила и до днес множество археологически паметници и находки. Поради близостта си до старата столица на Византия – Константинопол, християнството навлязло и се възприело в Странджа много рано, дори преди да си „отиде“ езичеството. Макар, че местните жители тук многократно са се преселвали и въпреки силното гръцко присъствие по тия места, населението в този район е успяло да запази българският си етнографски облик и странджанските обичаи. Странджа е съхранила и един уникален по своята същност фолклор, като от поколение на поколение тук са се предавали културата, обичаите и нравите на местните жители.

Населението в Странджа е изключително религиозно, почита силно светците и организира в тяхна чест множество празници – т.нар. „панагири“. Словесния, музикалния и танцовия фолклор на Странджа е нейното съкровище – богато, разнообразно и за щастие добре съхранено. Многобройните странджански песни са съпътствали ежедневието на странджанеца и са разказ за неговите щастливи и трудни моменти в живота му.

Известните в този регион обреди са традиционни само за този край на България и нямат аналог в българската обредност.