Филек

Филеците са типично странджански игри. Най-обичани били от младежите и се провеждали по време на Великите пости. Няма музикални инструменти, но затова пък игрите са изразителни, пълни с младежка буйност и безгрижие и се играели на обширни извънселски поляни и по-рядко на мегдана.

От Тодоровден до Лазаровден (42 дни) всяка неделя на момите и момците се дава възможност в самостоятелни игрови действия да установят близост, да изберат своя бъдещ партньор и да изразят предпочитанията си. Сред най-изпълняваните игри са:

• Провиране-тунел – Участниците се хващат за ръце или за кърпи, нареждат се в колона по двама, вдигат си ръцете като образуват дъга и по двойки се провират, като се започва отзад напред, докато двойките се изредят няколко пъти. Пее се песента „Жиравья, вийе буравья“.
• Делене или сечене – две по две момите се хващат за ръце и тръгват. Момъкът, който харесва една от момите, им препречва пътя, замахва силно с ръка или кърпа и дели момите. Те започват да бягат, а той гони момата, която повече харесва, и я хваща. Втората мома се връща при момите и се залавя за друга и отново правят двойка. Следващите две тръгват и тях ги секат и така, докато се изредят всички и се надбягат моми и ергени.
• Двама са малко, трима са много – Нареждат се в кръг моми и ергени по двойки като момите са отпред, а момците са отзад. Двама са свободни и се гонят. Обикновено момъкът гони момата. Тя застава пред една двойка и казва: „-Двама са малко“. Момъкът, който е отзад, казва: „-Трима са много“, и започва да гони първия гонещ. Ако го настигне го удря с ръка, с каиш, с каквото може. Така играта продължава.
• Прескочи кобила – момчетата се нареждат в кръг, но са преведени като кобила. Крайното момче прескача всички, като се опира с ръце на гърба на наведеното момче. Щом ги прескочи всичките, се нарежда най-отпред, навежда се като кобила и последният започва да прескача. Така, докато им е интересно и забавно.
• Синджир, бяло Раде ле – три моми, обикновено по-малки или деца, клякат на три места във вид на триъгълник. Останалите моми се хващат за ръце като за хоро. Една по-яка мома води и дърпа момите, а те с бърза стъпка се въртят и пеят: „Синджир бяло Раде ле, Раде ле, още ми първо любе ле, любе ле…“. И така момите играят, докато момчетата играят на Прескочи кобила и др.
• Дърпане на въже – момите и ергените се нареждат в две колони и се наддърпват. Това понякога става и без въже, а с хващане за кръста. Когато се дърпа, част от едната група отиват в другата, защото са ги придърпали, и така, докато ги победят.

Когато момите и ергените играят, децата играят отделно или по махали. Те играят на: Елате, момне ле, да си потропнем; Ерименче, Позлатенче; Сляпа баба; Броене; Криеница.

Игрите са съпроводени от песните: „Жераве, вие бураве“, „Синджир бяло Раде“, „Калю порталю“ и др. Най-колоритни остават надпяванията, изпълнени с много хумор и присмехулство. Често дори годежи се разваляли заради тези запевки, отразяващи характера или външния вид на момите и ергените. Били очаквани „със свито сърце“ като вид оценка от обществото. Например:

– Манда е джанъм, Манда е, Манда е кюпче медено (закръглена).

– Иван е джанъм, Иван е, Иван е чукман пребагрен (мургав).

– Ганка е джанъм, Ганка е, Ганка е ружа в градина (хубава).

– Живко е джанъм, Живко е, Живко е петле – есенче (наперен).

– Рада е джанъм, Рада е, Рада е гърне под въстреб (срамежлива).

– Кольо е джанъм, Кольо е, Кольо е устрел префърлен (от друго село).

В Малко Търново всяка година се правят пролетни игри – филеци.