Използвана е информация от книгата „Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия“ с автор Стоян Райчевски. Снимки: Иван Камбуров.
Лесков кош, пълен със слама и сухи съчки, вдигнат нависоко с дървени пръти, дълги по шест-седем метра, ярко горящ и озаряващ всичко около себе си като нощно слънце, докато около него се вие голямо хоро. Така изглежда обичаят Паликош в Странджа, който е характерен именно за този район и се провежда във вечерта на Сирни Заговезни, непосредствено преди кукерските игри.
Паликош започва с голямото и последно преди Великден общоселско хоро. Хората започват да се събират, когато започне да се мръква, като присъстват дори овчарите и пастирите, които обикновено са при кошарите си и нямат време за подобни тържества. Подредбата на хорото е строго специфична и е съхранена от много стари времена. Ето какво пише за това българският историк и етнограф Стоян Райчевски, допринесъл за познанията ни за странджанските обичаи чрез своята дългогодишна теренна работа в района:
Хорото повежда някой тежък кехая или виден и уважаван от всички земеделски стопанин, който води хорото, размахвайки с дясната си ръка шарена кърпа. Непосредствено до него се нареждат мъжете, подредени според възрастта, всички с нови дрехи, до тях – ергените, също според възрастта им, следват жените в същия ред. Първата от жените и последният от мъжете не се държат направо за ръце, а посредством една кърпичка. След жените се нахващат безразборно малките деца, които подскачат радостно и се мъчат да следват хорото.
По същото време се приготвя кошът и когато се стъмни и хорото наближи своя край, няколко мъже или младежи го издигат нависоко. Традициите повеляват кошът да бъде запален от деца, които да изстрелят към него горящи стрели, или от мъже, които да стрелят по него с пушките си. Стрелбата с пушки трае пет-шест минути, докато кошът пламне. Тогава хорото спира, тъпаните и гайдите заглъхват, и започва обредното наричане, изпълнявано на висок глас от един човек, обикновено виден шегаджия. Точно както при Кукеровден, наричането по време на Паликош в Странджа е напълно освободено от задръжки и всякакви изисквания за благоприличие и пристойност, като има по-скоро шеговит характер, всеки може да осмее другиго, да отправи критика срещу човек или обществена проява:
„Както гори огънят, тъй да горят душманите ми!“
„Както гори огънят, тъй да гори този, който ми открадна овцата и я изяде!“
„Който има още сирене, да си го тури отзад!“ (Граматиково)
„Който има хубава булка, да я даде на комшията си!“ (Граматиково)
„Горо, горо, да се не излъжеш (да се развиеш), че в април месец има и слана“ (Българи)
„Който ми украде балтията, да си изкопае ропата (гроба)“ (Българи)
През това време младите жени и моми, въоръжени с каиши, колани и въжета, пленяват мъже и ги освобождават само срещу откуп, а когато кошът изгори и падне на земята, всички се изреждат да го прескачат за здраве. Жените събират горящи клечки или въглени, които носят в домовете си. С този паднал „от небето“ огън те запалват отново предварително загасените си и старателно изчистени домашни огнища, защото според поверието огънят на Паликоша има лечебни свойства и в къщите, в които е внесен, цари здраве и берекет. Тогава цялото семейство се събира около огнището и празнува, а на раздяла всички се прощават с целуване на ръка.
Оставете коментар